ZorojazZ с БеарZати

06/12/2020

Зъзнете ли? Зоро в джаз-версията на саксофониста Франческо Беарзати ще ви стопли ако не друго, поне душите. Не със сладките спомени за едноименните филми/дисни серии, макар че Дъглас Феърбанкс в ролята на справедливия отмъстител „Лисицата“ (El Zorro) печели симпатии вече цял век с героя си, на който като деца обичахме да си играем и по софийските огради,  там, където ги имаше, често се виждаха знаците му. E, не рисувани с един замах на сабята, а с четка с кой знае откъде задигната боя. Не помня да сме се маскирали, но е факт, че Франческо Беарзати не може да изсвири произведението си „Зоро“ през март, когато всички в Италия вече са с маски, нито в началото на ноември в Невер, където дори и с маски, няма фестивал.

 

 

Признавам, понякога концептуалните програми са по-лесни за писане, отколкото за слушане. На подобна, посветена на чернокожия лидер Малкълм Х, бе първата ми среща – разбира се, в Невер Д‘Жаз – с Беарзати и неговия „Тинисима квартет“. Това му бе втория проект с герой друг герой. (Първият е на фотографката Тина Модоти, откъдето идва и името на квартета му). Следват още два за реални личности – слава Богу, музиканти: Телониъс Монк и Уди Гътри. Но за разлика от музиката за Малкълм Х, която не ме докосна, сега се улових да си тактувам още с началните акорди на заглавната композиция. Второто парче ме грабна с индианската дървена флейта, потапяща ни в темата му “Tierra India”. Заглавията, естествено са на испански – езикът на героя Дон Диего, алиас Зоро, както е придобил гражданственост не само у нас (трябва да се произнася със „с“, но от онова, междузъбното). Че на моменти дори има и мариачи-звучност и някои критици го оприличават на Мингъс, но предпочитам да оставя това на собствените им съвести. Има и намигване към Мориконе в интрото на „Завръщане“, и чист боп в „Бернардо“), и балада, посветена на любимата Лолита, и барабанно препускане с верния кон Торнадо, и дует на кларинет – отново Беарзати – с туба, описващ сержанта Гарсия, но когото една френска банда се бе кръстила към края на миналия век.

 

 

Изобщо отмъстителите с добри души са неизчерпаем източник на творчески енергии за радост на жадната за хепи енд публика, особено във времена на тревожни неизвестности като пандемичните такива. Китарите в „Завръщане“ и финалният дует тенор саксофон-флюгел правят така жадувания триумф на доброто осезаем и безусловен. Реприз на началната тема, малко дисторжън във финалните десетина секунди и “Z” си идва на мястото – в началото на Zorro, в средата на името БеарZати и удвоено в края на jazZ.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 06/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: