Берлин – градът зад коледните базари

08/12/2020

Тази Коледа ще е различна. Може би не толкова цветна, не толкова пищна, не толкова шумна и весела. Но тя все пак ще дойде и ние ще я посрещнем с благодарност за това, което имаме. Именно в такава по-различна обстановка ще празнува и Берлин. Със своите над 80 Коледни базари германската столица се е превърнала и в тяхна. Този декември обаче дървените павилиончета няма да са покрили целия град. Заради настоящата ситуация огромна част от базарите няма да отворят. Но не се притеснявайте, Берлин все пак няма да ви остави без греяно вино в ръка, ароматa на прясно изпечени гофрети и забележителности, които да ви разказват, ако не коледна приказка, то тази на Берлин.

За коледните базари – вчера, днес и по време на Ковид

 

Едва ли има по-магичен месец от декември и извън обичайните заподозрени, а именно празниците, вина имат и коледните базари, които от край време създават тази завладяваща градовете празнична атмосфера. И въпреки че днес можем да открием тези коледни базари из цяла Европа, техните традиция и история се коренят в немскоговорящите части на Средновековна Европа.

 

Първият предшественик на Коледните базари е бил „Декемврийския пазар“ във Виена, проведен за пръв път около 1298 г. Целта му всъщност е била да даде възможност на гражданите да се запасят с храна за идващите студени месеци. По-късно „Декемврийските пазари“ се развили: семейства започнали да продават сезонни лакомства, декорации и ръчно изработени изделия, които да се подаряват на Коледа. И ако това са така наречените „зимни пазари“, то се вярва, че първият истински коледен базар, обвързан с християнския празник, е този в Дрезден („Шрицелмарк“) от 1434 г.

 

За съжаление се очаква, че много от коледните базари тази година няма да построят своите дървени павилиони поне до 23 декември, а някои – въобще. Берлин все пак ще се опита да запази духа на Коледа, като се очаква едни от най-известните му базари все пак да отворят за кратко. Въпреки че информацията не е потвърдена, всички стискат палци. Едно обаче е сигурно: много ресторанти и коледни щандове ще продават греяно вино за из път, така че грабваме едно и тръгваме по улиците на Берлин, за да видим какво се крие зад известните му коледни базари.

 

„Жендарменмаркет“, или площадът на „Жандармерията“ е най-красивият и един от най-емблематичните за Берлин. Някои твърдят дори, че е най-красивият публичен площад на север от Алпите. На него се издига такъв впечатляващ архитектурен колектив, че може би наистина си заслужава легендарната репутация. Построяването на площада през 1688 г. е било част от западното разширяване на града по време на крал Фридрих I. Основните му жители тогава били хугенотите, френските протестанти, които по време на гоненията на Луи XIV потърсили убежище в Берлин.

 

Съвсем в реда на историята една от емблематичните сгради на площада днес е „Френската църква“ (Französischer Dom), построена от хугенотите между 1701 и 1705 г. Три години по-късно на „Жендарменмаркет“ се появява и „Немската църква“ (Deutscher Dom). Въпреки че някои ги наричат „катедрали“ заради названието „Dom“, което на немски означава „катедрала“, и двете сгради са църкви. Объркването идва от това, че всъщност думата е френската за „купол“ („dome“). Дадени са им такива имена просто защото през 1785 г. архитектът Карл фон Гонтард добавя по една извисяваща се куполна кула.

 

Рамкирана от двете църкви, в средата на площада, върху руините на Националния театър през 1821 г. е издигната и „Концертната зала“ (Konzerthaus) – домът на Берлинския симфоничен оркестър, – на чиито стъпала през лятото се провежда „Classic Open Air“. През зимата обаче… „Жендарменмаркет“ става дом на очарователен коледен базар – един от най-известните в Берлин, който обаче тази година най-вероятно няма да се състои.

По пътя към друг емблематичен за града площад, който е домакин и на също толкова емблематични сгради и коледен базар, минаваме по един от мостовете над пресичащата Берлин река Шпрее. Веднага се озоваваме на малкия остров в центъра на града – „Островът на музеите“ – и ставаме свидетели на величествената осанка на „Берлинската катедрала“. Това е една от сградите, които, оцелявайки във времето, е обличала различни архитектурни слоеве. Освен с впечатляващия си интериор, катедралата изпъква и със своя висок 114-метров купол, коронясан със златен кръст.

И ето че сме на площада, който ви обещахме – „Александър“ (Alexanderplatz). Кръстен на цар Александър I, който посетил града през 1805 г., площадът е най-големият в Берлин и със сигурност едно от най-оживените му места, а по света става известен от романа на Алфред Дьоблин „Берлин – Александерплац“. Като почти всичко в Берлин и този площад страда от Втората световна война и приема своя вид в края на 60-те години на миналия век. Тогава са построени и „Световния часовник“, който след обединението на Берлин е реставриран и някои грешки, допуснати по време на ГДР в часовите зони са поправени; фонтанът „Приятелство на народите“ и емблематичната за Източен Берлин „Берлинска телевизионна кула“ – доказателството на ГДР, че строят по-добър живот. Днес кулата е символ на целия град и предлага една над 200-метрова панорама от своята платформа.

Предполага се, че черната статистика на затворени коледни базари включва и този на „Александерплац“, така че нека се насочим към следващата дестинация, където отварянето на дървените празнични къщички, според сегашната информация, е много по-възможно. Това е следващият важен площад в листата на Берлин – „Потсдамер”.

 

Два наблюдаващи ангела и една сива и пуста, ничия земя, разрязана единствено от една стена. Така е представен площада във филма Криле на желанието“ от 1987 г., точно така е изглеждал и преди обединението на Берлин. Може би без ангелите. А може би със… След разрушаването на стената на открилата се територия е построен изцяло нов район в центъра на града с концепцията за един „европейски град“. Ако сега видите извисяващите се модерни сгради, множеството ресторанти, кафенета и магазини, определено няма да познаете „Потсдамер“ от филма. Но миналото почти никога не си отива напълно и на площада една метална лента маркира пътя на „Берлинската стена“.

И както казахме, миналото не винаги си отива напълно, а може би и не трябва. Затова и физическият и идеологически разделител на Берлин – неговата стена – също не е напълно разрушен, и днес най-артистичната му част – „Галерия Източна страна“ – е един мемориал на падането на „Желязната завеса“ и последвалите мирни преговори между двете страни. Тази останала най-дълга част от „Берлинската стена“ е превърната в едно художествено платно, върху което артисти от цял свят чрез своите картини са документирали времето на промяна и еуфорията на хората. Това е може би най-голямата и дълготрайна отворена галерия в света и гледайки я на брега на река Шпрее, можем да помислим за истинския смисъл на свободата.

Вълшебен месец е. Но ще е по-различен. И макар Берлин да е една от основните дестинации, когато хората искат да почувстват Коледния дух, тази година той може и да не е толкова празничен. Но пак ще е красив, пак ще е пълен с история, която е оставена да напомня, че това, което приемаме за даденост, като свободата, често е най-важното нещо. И в днешно време може би се учим да я ценим.

 

Гергана Цанкова

от

публикувано на: 08/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: