“Бруклинските сесии” на Хорхе Пардо

17/12/2020

Бруклинските сесии” на Хорхе Пардо в дует с пианиста Жил Голдстейн са колкото плод на случайността, толкова и напълно закономерно „бягство” от идентичността му на съосновател на фламенко-джаза в края на 80-те. Първата ни среща бе тогава, първите му дискове в поредицата „Младите фламенкоси” – също. Още в началото на 90-те версиите му по Чарли Паркър (Dona Lee) и Майлз Дейвис (Blue in green, Nardis), вече звучаха в БНР, две десетилетия преди Франция да го признае за най-добър европейски джазмен. Малко по-късно в концертите си Хорхе включваше и стандарти на Монк („Около полунощ”), и на Армстронг („Този прекрасен свят”). По тази причина не можем да кажем, че първият му албум с произведения от т.н. „The Great American Songbook” е кой знае каква изненада.

 

 

Пианистът Жил Голдстейн ни е познат от работата си (включително и като акордеонист) с любимци като Пат Матини, Мишел Петручани и Ришар Галиано. Откриваме го и сред гостите на Хорхе в проектите му „Следи” и по-ранния „Виж”. Срещата му с Хорхе в Бруклин в края на 2018 е планирана като част от документалния филм, който френски екип прави за Пардо (филмът още не е готов). Двамата влизат в студиото, изсвирват от раз темите и „чудото” става. Музиката се лее безметежно, но и софистицирано, като парчето, посветено на онази лейди, останала вечна в съзнанието на всеки любител на джаза. Флейтата на Хорхе солира, но и партнира на елегантното пиано на Жил, което също има своите безбрежни хоризонти.

 

 

За работата си Хорхе не е съгласен, че е най-малко ”фламенко” от всичко, което е правил досега. „Слушам тези парчета от детска възраст, като засвирих на флейта ги научих, после покрай фламенкото разбрах, че мога да ги изпълнявам различно, като се почувствах свободен, ги усетих по този начин, като бях готов да ги направя се обадих на Жил. Сготвихме ги на бавен огън, като добра манджа.”. Жил му връща комплиментите: „Хорхе за мен е на върха. И тук конкретният жанр не е важен. Музикалният ни изказ е честен и универсален. Спонтанността ни нито може да се изфабрикува, нито да се насили.” Затова и насладата ни от техните версии на Гершуин, Ървин Бърлин, Коул Портър, Дюк Елингтън, Бил Евънс е различна от тази от някой пореден ”трибют”, към която и да е безспорна идентичност.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 17/12/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: