"Лунната соната" на Ангел Заберски – незабравим хит на голямата Лили Иванова

Майсторът на лирико-драматичната естрадна песен Ангел Заберски (1931 – 2011) е сред първите композитори, завоювали признание за българската популярна музика на европейските сцени. Започнал да свири на цигулка като дете, той завършва Вокалния факултет на Консерваторията в София (днес Национална музикална академия) в класа на легендарния певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. Операта остава негова голяма страст до края на живота му: изучава подробно партитурите на Верди и Пучини, следи кариерите на световните оперни звезди. Увлечен е и от джаза – сред кумирите му са Дюк Елингтън и Каунт Бейзи. През 1955 г. започва работа в БНР като музикален оформител на продукцията на "Предавания за чужбина" (днес Радио България), създава музика и за Радиотеатъра. През 1958-а, заедно с четирима приятели, Заберски слага началото на мъжката вокална формация "Приятели на песента". Няколко месеца по-късно, заедно с Райна Денева квинтетът записва първата му песен – "Първа среща".

Ангел Заберски е композиторът, спечелил първата голяма награда в историята на международния фестивал за поп музика "Златният Орфей". Това се случва през 1965 година, конкурсът все още се нарича "Песни за българското Черноморие", а Заберски представя две творби – "Калиакра" и "Към Слънчев бряг", изпълнени от талантливата Мими Николова. За "Калиакра" той получава първото си голямо отличие.

Втората половина на 60-те години е време на творческо утвърждаване. Тогава са написани хитове като "Адажио", "Брезите и момичето", "Когато те потърся", "Жерави", "Да вярвам ли", "Птиците разказват", спечелили признание на български и международни конкурси. Дейността си като вокален педагог Ангел Заберски започва в новооткритата Студия за естрадни изпълнители към БНР и продължава в създадения през 1968 г. Естраден отдел на Българската държавна консерватория. Той е сред най-престижните  преподаватели със самостоятелен вокален клас и специфична методика. Успехи му носи и творческото сътрудничество със звезди като Маргрет Николова, Георги Кордов, Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров, Константин Казански, Йорданка Христова, Маргарита Радинска, Кристина Димитрова, Панайот Панайотов... Но като че ли своя най-истински и искрен интерпретатор през 60-те години на миналия век той намира в лицето на младата Лили Иванова. Изискани вокални миниатюри като "Адажио", "Бялата лодка", "Да вярвам ли" и "Лунната соната" са резултат от срещата на двама изключително талантливи музиканти, оказали се "на една вълна" в артистичното си изразяване.

"Брезите и момичето" е популярна и преди Лили – с нея Георги Кордов печели втора награда на фестивал във френския град Рен, но характерния си облик песента получава в интерпретацията на Лили Иванова. Нейното изпълнение на "Адажио" носи на композитора най-голямото отличие – "Златният ключ" на интервизионния фестивал през 1966 г. в Братислава. Две години по-късно "Да вярвам ли" печели първа награда в Барселона. Днес те са класически образци на българската забавна музика.

Характерните за Ангел Заберски широко разгъната мелодия и богата емоционалност превръщат в хит още една песен, любима до днес в изпълнението на топлия, богат на нюанси глас на Лили Иванова. През 1968 г. "Лунната соната" по текст на Кольо Севов печели втора награда на "Златният Орфей" и излиза на малка плоча заедно с още три песни от конкурсната програма. След цели 32 години – през 2000-та, баладата се появява в албума "Ветрове" на Лили Иванова, а по-късно е включена и в колекциите "The Best 2" от 2003 и "Невероятно" от 2015 г.