Старинен кукерски ритуал е център на януарска веселба в град Тръстеник

От незапомнени времена в град Тръстеник хората си знаят, че в началото на годината при тях идва като чакан гост един фолклорен образ, едно митично същество, родено от приказките и преданията, които са съществували още преди да ги има книгите. И понеже народните умотворения създават колорит и образност на народния фолклор, затова и обичаят, за който днес ще ви разкажем, се е превърнал в нещо като визитна картичка и емблема за град Тръстеник – близо до Плевен в Северна България. Всяка година там по повод празника Ивановден (празнува се на 7 януари, а по стар стил – на 20 януари) къщите се обикалят от кукери, но не такива каквито ги познаваме – със страшни маски и със звънци на пояса. Кукерите на Тръстеник участват в друг по-особен ритуал и той се нарича "кьорава кобила".

Обикновено маскарадната група разиграва една и съща сцена, в която главен герой е чучело, представляващо стара и сляпа кобила. Сценката добива комичен развой, защото кобилата се мята, пада, търкаля се и всичко зависи от това, как ще се синхронизират движенията на участниците в маскарадната група. Всяка година традицията се организира с помощта на самодейци от местното читалище, а участниците се разделят на 7 – 8 групи, за да могат да посетят повече от къщите в града и на място да развеселят домакините, а с това и да им пожелаят здраве, плодородие и добра слука през годината.

Всъщност самото предание за тази "кьорава кобила" е история с щастлив край. Тя разказва за неочакваните дарове, които хората получават, дори когато са били в окаяно състояние и на ръба на отчаянието. А обичаят "кьорава кобила" е уникален и е запазен в автентичен вид единствено в Тръстеник – убеждава ни Галя Кучева, секретар на Народно читалище "Неофит Рилски 1872".

"От незапомнени години читалището е организатор на традиционния кукерски празник на Иванов ден и ритуала "кьорава кобила", с който се прогонват злите сили и за измолване на здраве и берекет за хората, при които отива кобилата. Празникът е свързан с легендата за спасяването на тогавашното село от разорение заради османско нашествие. Има и друга легенда, записана и преразказана от местният самодеец и читалищен деец Симеон Кънчев. Според преданието населението на селото е било с особен статут и е плащало данъци в коне към Османската империя. Кобилата на един Иван от селото ослепяла и за да не се налага да убива собственоръчно животното, той я оставил в полето. Минало се време и в селото избухнала болест по конете. Всички коне измрели. Тогава посред зима, на 20 януари, Иванов ден по стар стил, пред портата на Иван се спряла същата кобила с няколко малки кончета. Когато невярващия стопанин излязъл, старата кобила се свлякла и умряла пред очите му. Но благодарение на нейните кончета тръстеничани отново завъдили коне и успели да си платят данъка към султана. Оттогава всяка година в Тръстеник тази чудновата случка се припомня чрез ритуала "кьорава кобила"."

От разказа на Галя Кучева разбираме, че маскарадните игри в града започват в полунощ срещу Ивановден. Маскарадът има определени герои и участници, като ритуалното чучело трябва да обходи всички домове, особено където има хора с името Иван в малкия град. А стопаните до зори не заспиват в очакване да се зададе веселата олелия, която всяка година съпровожда "кьоравата кобила".

Събрани в дома на водача, маскираните тръгват по домовете. "Движението им е съпроводено с много шум, песни, викове, закачки и стопаните посрещат с голямо желание тези гости. Даряват ги с кърпи, кървавица, вино, пуканки, сухи чушки, парички за здраве и всичко това съпроводено с много пожелание за здраве и за много късмет" – разказва Галя Кучева:

"И наистина стопаните вярват, че ако не ги посетят точно тези гости – с кьоравата кобила, няма да бъдат здрави през годината, че няма да има берекет и затова те оставят вратите отворени за кукерите през цялата нощ."

Как обаче се пресъздава съществуването на "кьоравата кобила" как се държи този персонаж и каква е ролята му в цялата сцена, която пресъздава маскарадната дружина?

"В групата на тази кьорава кобила съществуват задължителни персонажи. Кобилата представлява дървена конструкция, завита с черга, с полуподвижна дървена глава и с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, и често те изпълняват такива движения, че кобилата пада, става и се получава някаква неописуема комична гледка.

Кобилата се води от старец, облечен в бяло, каквото е северняшкото традиционно облекло, със скъсан кожух, с калпак и широк тъкан пояс. Старецът е с брада и с мустаци, бузите му са намазани с вакса, закичен е с червено мушкато и здравец. Той държи тояга и направлява кобилата. До стареца има Булка, която обикновено не е жена, а се играе от мъж, който е по-висок, има и младоженец, който е по-дребен от "булката". "Тя" от време на време го потупва и пародийно се опитва да го целуне. В групата има и поп, който венчава, чете за здраве и благославя. Има и доктор, който лекува падналата и болна кобила, извършва раждане на малкото конче и т.н.

И в основата на този многолюден маскарад е кобилата и нейното разиграване – тя ту ляга на земята, защото чака някой да я подкове и е болна, уморена или просто капризничи. Ту рита, играе и подскача, понякога напада момите от семейството или младата стопанка и често пъти се получават едни непрестанни комедийни ситуации. Домакините много се радват на тези гости и ги даряват щедро, но най-важното е, че се радват от душа и сърце."

Интервю: Дарина Арнаудова
Снимки: БТА, НЧ "Неофит Рилски - 1872" - гр. Тръстеник