Църковен календар – 3 февруари 2026 г.

На 3 февруари Православната църква отдава специална почит към свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица, които посрещнали Младенеца Христос в Йерусалимския храм и се удостоили да видят с очите си обещания още след Грехопадението Спасител на света – събитие, което се възпоменава предния ден – на празника Сретение Господне. Възпоменава се и старозаветният пророк Азарий, убедил юдейския цар Аса и народа да оставят идолослужението и вярно да служат на Истинния Бог.

Преданието разказва, че по заповед на египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285 – 246 г. пр.Хр.) бил предприет превод на Моисеевия Закон и пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски народ били избрани седемдесет най-учени мъже. В тяхното число бил и Симеон, като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание. Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: "Ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син". Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно – дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата "дева" с "жена". Но в това време му се явил Ангел Господен и като удържал ръката му, казал: "Имай вяра в написаните слова и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ".

Праведният Симеон очаквал пришествието на Христос в света, като водел непорочен живот, отклонявал се от всяко зло и непрестанно пребивавал в Божия храм, където срещнал Младенеца и родилата го Пресвета Дева.

Освен св. Симеон, пророчица Анна също познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна била дъщеря Фануилова, която овдовяла млада, но не се омъжила повторно, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно при храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя.

Свети равноапостолен Николай, архиепископ Японски, е роден през 1836 г. в бедно дяконско семейство в село Берьоза в Смоленска губерния, Русия. Рожденото му име било Иван Дмитриевич Касаткин. Възпитан в силна православна религиозност, завършил с отличие Смоленска духовна семинария и постъпил в Петербургската Духовна академия. Когато завършил четвърти курс, житейският му път претърпял обрат. В университетската стая видял обявление от Св. Синод, че се търси измежду завършващите Академията мисионер, който да стане настоятел на Посолската църква. Младият мъж решил да приеме предизвикателството и да изпълни задълженията си, но не като обикновен свещеник, а като монах. На 24 юни 1860 г. Иван Дмитриевич бива подстриган в монашество с името Николай, на 29 юни е ръкоположен за йеродякон, а на следващия ден – за йеромонах.

След едногодишно странстване от Петербург през Сибир отец Николай пристигнал в пристанищния японски град Хакодате на 20 юни 1861 г. През 1864 г. покръстил в православието първия японец – езическия жрец Савабе, приел името Павел, а на следващата година двама лекари – Сакай и Уране, кръстени съответно като Йоан и Яков. Тримата редовно посещавали службите в посолската църква и помогнали за разпространението на вярата сред японците.

Личността и делото на архиепископ Николай за създаване на Японската православна църква са от такъв мащаб, че мнозина смятали, че със смъртта му православието в Япония ще изчезне. Но това не станало. Архиепископ Николай оставил след себе си 35 хиляди православни японци, 284 църкви, 175 мисионерски центъра, 34 японски свещеници, 7 дякони и др. Архиепископ Николай е канонизиран за равноапостолен светец през април 1970 г.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов