Рогозенското съкровище вече четири десетилетия разказва за живота на траките

Няма българска изложба в чужбина свързана с траките, в която да не са показани съдове от Рогозенското съкровище. То е най-голямото по броя на старинните предмети дошло до нас от българската античност. Наброява 165 сребърни кани, чаши и фиали, някои от които са позлатени. Украсени са с митологични сцени и стилизирани изображения. Ако всички други тракийски богатства са открити случайно, то при Рогозенското съкровище това е станало на два етапа. Първият е случаен, а вторият е заслуга на археолозите от музея във Враца през януари 1986 г., обяснява археологът проф. Нарцис Торбов от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

При копаене на канавка за поливане на частна нива в края на 1985 г, тракторист от село Рогозен (Северозападна България) намира купчина с 65 съда. Селянинът мислел, че са църковна утвар и след време Иван Димитров предал находките в кметството.

"След Нова година идват тримата археолози и това което са ми казали, е че в една щайга в кметството виждат 65 съда. Заслугата на колегите от музея във Враца е много голяма, най-вече на Богдан Николов – разказва за Радио България проф. Торбов. – Защото те се сещат за една друга история, че в Мизия, в местността Гладно поле, Александър Витанов(1925 г.) е открил в нивата си съдове. Години по-късно (1935 г.) почти на същото място той открива и втори дял. Богдан Николов и колегите когато виждат щайгата, забелязват, че в нея има кани, които са подобни на една от каните в Букьовското съкровище или съкровището от Мизия. Напълно естествено предполагат, че е възможно да има и втори дял, както при съкровището от Мизия. Те започват археологическо проучване и на 6 януари, на 5 метра северозападно от мястото, където е открит първият дял, намират втори – съдовете са на куп и са точно 100."

Много са предположенията кой, защо и кога е заровил двата купа със сребърни предмети от Рогозенското съкровище. Според учените е възможно имането да е било военна плячка, укрита при бягството от района на македонския цар Филип II. Той претърпял поражение през 339 г. пр. Хр. от местното  тракийско племе трибали и бил ранен в крака. Тогава съкровището, заграбено при похода на Филип II в Тракия и Северна България е заровено завинаги в с. Рогозен.

"Другото предположение, на което съм по-склонен да вярвам е, че съкровището е притежание на местния владетел и че то е събирано поколения наред от неговите предшественици и представлява сервиз за пиене, вероятно на вино. Този сервиз е бил унаследен от неговите съответни предшественици", разсъждава археологът. Съдовете са от различни периоди и върху тях има надписи, които свидетелстват, че са били на различни притежатели, което говори, че става въпрос на натрупване на сервиза, който е бил използван във владетелските пиршества на траките.

"Наистина в рамките на Северозападна България е съществувал един център на държавата на трибалите. Доказателството за неговото съществуване е Могиланската могила във Враца. В периода 1965-66 година са разкрити 3 гробници. Миналата година също бяха извършени проучвания. Но всичко според мен се свежда до това, че ние имаме информация за гробни съоръжения и съответно за погребаните в тях, но нямаме информация за поселищния живот, за дворец или за резиденция и според мен всичките тия приказки, които сега се говорят за резиденция са несъстоятелни" – допълва проф. Торбов.

По майсторството на изработка и по изобразените митологични сюжети, съдовете в Рогозенското съкровище условно са два вида. Едните са изготвени в елинистична среда от гръцки майстори. Такъв пример е ювелирната фиала с Херакъл, който съблазнява жрицата Айге (Авга).

Но има съдове, които видимо са правени от местни майстори. Те са най-интересни, защото дават образи и сюжети от тракийската митология: "Тези сцени носят много важна информация, защото траките не разполагат със своя писменост. Всичко, което до този момент ни е известно за техните митологични схващания ни е разказано от гърци, които преминават през земите на траките, но не са преки свидетели, а разказват това, което са чули. Така че свидетелството за тракийската митология и религиозните вярвания на траките от района на Северозападна България е от Рогозенското съкровище" – пояснява изследователят. В тълкуването на сюжетите има множество спекулации.

"Проблемът е, че при голямата чаша и една от фиалите, която е с много богата сцена, част от съдовете са унищожени. Това вероятно е станало с течение на времето, тъй като са били от ниска проба сребро. Затова фризът, който е представен върху тези съдове, не може да бъде цялостно възстановен. Това обаче прави Рогозенското съкровище много интересно и атрактивно, защото са изказани най-различни теории за митологичните схващания на траките, които тепърва ще бъдат обогатявани и развивани.

Само едно обаче искам да кажа на всички колеги, които се занимават с проблематиката – трябва много да се внимава и да не се стига до крайности в тълкуването на самите митологични сцени. Защото зад тези митологични сцени стоят майстори, които са пресъздали живота на траките, на техните религиозни схващания, но те са били обикновени хора и са имали свое реалистично виждане и за религията, и за живота. Не трябва да се стига до преиначаване, от това никой не печели", призовава изследователят.

Днес част от ювелирните сребърни съдове от Рогозенското съкровище се съхраняват в Националния исторически музей, а останалите могат да се видят в Регионалния исторически музей на Враца. На фона на обновената зала "Трезор", където модерно и впечатляващо са представени находките и богатствата от Могиланската могила, Рогозенското съкровище е поставено във витрини и експозиция, които са били актуални по време на откриването му през 1986 г.

Четири десетилетия по-късно проф. Торбов, който дълго е отговарял за съхранението на съкровището казва: "Експонирането на Рогозенското съкровище трябва да бъде осъществено по един интересен, артистичен и атрактивен начин,каквито виждаме в останалите музеи в Европа и по света, където акцентът е поставен върху отделни експонати, за да може те да привлекат първоначалното внимание на зрителя и оттам да тръгне нишката на един дълъг разговор... Постоянни са самите експонати, защото те са вечни, но трябва да се променят условията за тяхното показване", призовава проф. Нарцис Торбов.

Снимки: Иво Иванов, РИМ – Враца