От Бъдни вечер до Сурва: скритите смисли на коледно-новогодишните празници

Коледно-новогодишният цикъл в традиционната българска култура далеч не се изчерпва с познатите днес обичаи и празнична украса. Той представлява цялостна система от обредни действия и вярвания, чрез които нашите предци са осмисляли прехода между старата и новата година – време, възприемано като гранично и изпълнено с особена сакралност.

Според народните представи именно в този период светът се „пренарежда“, а границите между видимото и невидимото отслабват. За по-дълбоките пластове на тази традиция разказва д-р Венцислав Божинов, преподавател по български фолклор в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Той насочва вниманието към елементи, които често остават встрани от съвременното празнуване, но са ключови за разбирането на смисъла на празника.

Сред тях е мълчаната вода – магически натоварен елемент, използван не само на Бъдни вечер, но и в други обредни практики, свързани с очистване, здраве и благополучие. Особено значение има и бъдникът – символ на световната ос и връзката между земното и небесното. Вярвало се е още, че в празничната нощ при живите идват душите на предците, за да споделят трапезата и да закрилят дома.

Д-р Божинов поставя под съмнение и една от най-разпространените съвременни представи – че на Бъдни вечер трапезата задължително трябва да бъде с нечетен брой ястия. По думите му, това вярване не присъства в най-ранните пластове на традицията и е по-скоро по-късна интерпретация.

Разказът за празничния цикъл продължава с коледуването – обред, изпълняван от дружина млади, неженени мъже, водени от станеник. Коледарите обикалят домовете с благословии за здраве, плодородие и благоденствие, утвърждавайки социалния и духовния ред в общността. Следват и т.нар. „погани дни“ – дванадесетдневен граничен период, в който, според вярванията, се ражда Младият Бог и светът се подготвя за новото начало.

Особено място заема и сурвакането – обичай, свързан с пожелания за здраве и успех през идващата година. Различията в сурвачките и ритуалните действия отразяват локалните традиции и представата, че първият ден на новата година задава посоката за цялата година.

В звуковия файл чуйте интервюто на стажант-репортера Татяна Цолева с д-р Венцислав Божинов, преподавател по български фолклор в Югозападния университет „Неофит Рилски“.