Димитрийе Димич: В България постигнахте това, за което се борим в Сърбия

Протестите в България постигнаха за две седмици това, за което в Сърбия се борим от година. Това заяви в интервю за "Хоризонт" сръбският студент Димитрийе Димич. Той, заедно с останалите участници в студентските протести в западните ни съседка, беше сред финалистите на наградата "Сахаров" за свобода на мисълта. Тази година отличието беше присъдено на двама журналисти – от Беларус и Грузия, които са в затвора по политически причини.

Какво още казаха за БНР финалистите и представителите на лауреатите на наградата "Сахаров" за свободата, демокрацията и силата на протестните движения - можете да чуете и прочетете в материала на пратеника ни в Страсбург Мария Петрова.

Студентските протести в Сърбия започнаха в цялата страна след пропадането на ремонтирана за пореден път козирка на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември миналата година. При инцидента загинаха 16 души. Демонстрациите стартираха с искане за поемане на отговорност от страна на виновните за трагедията и прераснаха в движение срещу корупцията.

Целта на протестите в Сърбия е да се отървем от корумпираната система, която ни убива, посочва Димитрийе Димич и подчертава, че движението няма лидери и всички въпроси се обсъждат нашироко. Идеята на това да няма конкретен човек, който да представлява студентите, е била да нямат възможност противниците на протестите да дискредитират конкретно лице, а с него и исканията на демонстрациите за борба с корупцията. Димич развълнувано обяснява, че е вдъхновен от масовите протести в България, които доведоха до оставка на правителството.

"Аз обичам българско, Мисля, че да видим хора и то млади хора по улиците на България да скачат и да казват "кой не скача е дебел", да видим плакатите, които правеха, това много ми напомни на нас. Цялата тази ситуация ни даде втори тласък. Доколкото разбирам, правителството е паднало заради бюджета и протестиращите са успели. Боже, те са успели за две седмици нещо, което ние опитваме от година", каза студентът Димитрийе Димич пред БНР ден преди сръбският президент Александър Вучич да обяви, че в Сърбия ще се проведат предсрочни избори до края на 2026 година.

С баща съдия и майка адвокат, Димич е отгледан с идеи за отстояване на човешките права. Затова и не се отказва да протестира, след като бива бит на демонстрация и заплашван с насилие от представители на полицията. Според него номинацията за наградата "Сахаров" ще помогне за това сръбските власти да не увеличат наказателните мерки спрямо протестиращите.

"Това е от изключителна важност, за да бъде разпространена информация и да бъде обърнато внимание на този проблем, защото ние в Сърбия понякога се чувстваме сякаш сме оставени сами, изоставени от Европа. Понякога чувстваме, че европейската общност изобщо не се концентрира върху нашите проблеми и върху това, пред което сме изправени като Сърбия, като нация, която е на Балканите. Невероятно важно е да има медийно внимание върху този проблем, защото в противен случай много хора ще се окажат в затвора", каза сръбският студент Димитрийе Димич.

Темата за политическите затворници е основна и за Анна Киетлинска, която представлява Анджей Почобут от Беларус, единият от двамата лауреати тази година. Журналист, активист за правата на полското малцинство, но и критик на режима на президента Александър Лукашенко в Беларус, Почобут излежава осемгодишна присъда в наказателна колония.

"Най-лошото нещо, което може да се случи с политическите затворници, е светът да забрави за тях. Това е ситуацията, в която други теми стават по-интересни или важни. А знаем, че обстановката в Източна Европа е свързана с множество теми. Светът говори за войната, за Украйна, за това, което се случва с Грузия, в Газа, а ситуацията с Анджей Почобут и други политически затворници е нещо, с което сме свикнали", обясни председателят на Асоциацията "Полска общност" Анна Киетлинска.

Другият лауреат на наградата тази година – грузинската журналистка Мзия Амаглобели, също не можа да присъства в Страсбург, защото е арестувана през януари на демонстрация и осъдена две години затвор по политически обвинения. Амаглобели е символ на протестното движение срещу проруския режим на "Грузинска мечта", като по време на процеса срещу нея прекарва до 8 часа права в съдебната зала, но отказва да седне в стола, предопределен за обвиняем.

Според Хатия Джинджихадзе, която е дългогодишна приятелка на Мзия Амаглобели и заместник-директор на Фондацията за гражданско общество в Грузия, хората в страната искат европейско бъдеще, но въпросът е как да го постигнат.

"Ако политическите партии бъдат забранени, а това е планът на грузинското правителство, какво може да се направи? Хората са налице и става дума за самоорганизиране, обединяване на сили около една кауза. Мисля, че този момент вече настъпи в Грузия. Видяхме много спорове сред опозицията, политиците, различни обществени фигури. Това се превърна в ежедневие за нас, но сега е време, когато всички се оказахме в една и съща ситуация. Дали грузинците ще успеят да се самоорганизират в едно силно движение за съпротива? Мисля, че процесът за това вече е започнал, но трябва да видим резултатите", каза Джинджихадзе.

Тя обясни също, че има активна руска пропаганда, но все повече хора успяват и да разпознават манипулативните послания.

"Пропагандата работи. Грузинското правителство наистина се усъвършенства и я прави по много изкусни начини. Мисля, че нашите журналисти постигнаха поне някакъв напредък, така че да не умножават пропагандните послания на представителите на официалните власти", смята Хатия Джинджихадзе.

И докато финалистите от Сърбия и лауреатите от Беларус и Грузия ги обединява темата за протести и борба за демокрация, то другите номинирани – журналистите и хуманитарните работници в Палестина и всички зони на конфликт, са изправени всеки ден пред крайности, насилие и загуба на живот. За тях обаче номинацията за наградата "Сахаров" също означава, че светът ще има причина да се вгледа в работата им и няма да забрави конфликта в Газа.

"В момента едно дете в Газа има избор между надеждата и отчаянието. Мисля, че трябва да сме там, за да гарантираме, че децата ще изберат надеждата. Това е реалността в Газа. Можем да направим нещо заедно, но трябва да продължим да оказваме подкрепа, да наблюдаваме. Не трябва да забравяме, а това може скоро да започне да се случва. Виждаме по новините, че вече не се говори толкова много за Газа. Ситуацията обаче продължава да е катастрофална. Нека не забравяме тези, които страдат там", призова Марк Ласуауи от Агенцията за подпомагане на палестински бежанци към ООН.

Автор на снимките в материала: Мария Петрова/БНР.