Как и каква питка се приготвя за Бъдни вечер?

Предците ни не са разделяли Бъдни вечер от Рождество Христово, казва етнографът Йорданка Ханджийска, автор на книгата "Обредните хлябове"

"За съжаление, за младите може би връзката е направо прекъсната с древните обичаи и практики, докато нашето поколение все още има спомен за тези прекрасни вечери около огнището. Но все пак нещичко във всяко българско семейство е запомнено - най-вече питката за Бъдни вечер. Или както е наречена - "Питката с късмет". Но в миналото тези хлябове са били много. Не е бил само един, както сега го правим. А хлябовете...един е бил наречен специално за Богородица, защото тези дни са свързани именно с рождението на Млада Бога, с раждането на Бога. И едната пита е била за Бога. Наречена за него. В тази пита обикновено се е слагала, в малко по-късно време, паричката. А останалите хлябове са били предназначени за плодородие, те са изписаните хлябове, богато изписани - върху тях може да се види колата с воловете, кошарата с животните, бъчвата с виното, един хубав грозд, който показва пък плодородието в лозарството. Непременно на тази питка има пиленца, които са пожелание за много деца да се раждат в семейството, младостта да подновява рода."

"Да, попадала съм. Аз неслучайно уточних, че това е много, много по-късен момент. То е от късното ни Възраждане и то само в някои краища на България. Това е малко по-съвременен вариант. Там, където се прави една питка... Някои правят само за Бъдни вечер, други правят само за Коледа и слагат паричката точно в тази питка. По принцип добре е да бъде на Коледа. Но искам да направя едно уточнение. За българина Бъдни вечер и Коледа е един празник. Българите в миналото, говорим 17-ти, 18-ти, 19-ти век, не са разделяли тези два празника. .. През нощта никой не е лягал да спи. И това е било времето, когато са посрещани коледарите. Приключва бъднивечершната постна трапеза, стопанките прибират част от нея и веднага зареждат коледарските колаци, когато започва благославянето на трапезата от коледарите. И така двата празника се сливат един в друг."

"Не бива да разделяме по този начин нещата. Дали тя ще бъде содена или с квас, тя е постна питка. Принципът е, че до Бъдни вечер хората са в предколедните пости. И затова е добре питката да бъде или содена, или с домашния квас. За следващия ден вече, в питката домакините са слагали и масло... в някой краища на България, те не са малко, са слагали яйца, мляко - нещо, което не се допуска за бъднивечершната трапеза."

"Разбира се, това е Васильовден. Празникът на Свети Василий. И това е времето на сурвакарчетата. На Бъдни вечер и Коледа се очакват коледарите. Те правят голямото наричане. Това е наричането за благоденствие, за плодородие. Имало е песен коледарска за всеки член от семейството. Това са младите момци, това е бъдещето на нацията. Това са младите мъже, които току-що са женени, но още нямат деца,  които обучават малко по-малките коледари, юноши. Докато Васильовден е свързан със сурвакарчетата. Това са много по-малките момчета, които също трябва да имат някакъв дял в тази празнична еуфория, така го наричаме днес. И малките сурвакари носят вече сурвакници."