Честита 10-та годишнина, откакто съществува вашата. Толкова енергия и толкова
любов към българското!
"От
това сме водени и ни зарежда реакцията на хората, с които се срещаме и с
които разговаряме. Без това няма да успеем да свършим толкова много
работа. Ние самите се изненадахме, когато започнах да правя този отчет и
изведнъж видяхме, че наистина работата никак не е малко. Това не е
хвалба..."
Случвало ли ви се е да има скептици сред аудиторията?
"О,
да. Да, разбира се. И това е нормално и е много хубаво да ги има,
защото този свят е полярен и ако е само едното, може да се замислиш, че
нещо не си в правия път. Пък трябва да има и някой друг, който да ти
оспорва."
Когато
бях ученичка, още преди гимназията, нас ни учеха, че Георги Раковски е
застъпник на онази идея, че от българския език са произлезли
европейските езици. Беше ми смешно тогава. Имах съвсем друго съзнание.
Сега вярвам в това. Вярвам, че България е гнездо на европейската
цивилизация. Има ли днес това все повече
последователи?
"Много
повече са и това е най-радостното и това е най-големият ни стимул да
продължаваме с нашата дейност, защото в началото преди 10 години, когато
започнахме, хората, не мога да кажа, че са били малко, но гледаха така с
недоверие, "Абе, какви ни ги приказвате вие тука?". Постепенно
започнаха да стават все повече и повече и на последните ни форуми в
Раювци, които правихме, имаше няколко хиляди души, предимно млади хора.
Това беше най-щастливият момент. Да видиш толкова много млади хора с
малки деца. Това ни накара да направим и специална програма за децата,
защото те разсейваха възрастните. И направихме една специална програма
за деца, която се оказа пък супер успешна. Прерасна в детски лагери."
Моите поздравления към вас за това, че и в чужбина направихте така, че
България да има друга стойност, по-голяма. Особено паметникът в Челе ди
Булгария. Харесва ми, че българската светлина, виделина, отново засвети в
други европейски държави. Как там нашите сънародници гледат на вашата
дейност? Почват ли да имат по-високо самочувствие за себе си?
"Да,
разбира се. И няколко пъти правим такива дълги пътувания в чужбина и
два пъти и в Северна Америка, в Щатите и в Канада. И втория път вече
разликата беше много чувствителна от първия път , в смисъл на многото
хора, които се събраха и на начина, по който реагираха. Когато се
срещнах за първи път с българи от българска общност ,беше в Лондон , и
тогава им казах нещо, на което те ме гледаха доста странно.
Казах "Вижте
какво, независимо от причината, по която сте тук, дали сте по
икономически или други причини, дали сте тук заради сина и дъщерята,
които учат и така нататък, не е важно. Където и да се намира българинът,
той заразява с духовност малката общност, в която той живее и с хората,
които общува". Те ме гледаха и викат "Ама ние нищо съзнателно не
правим". Да, не правите, но просто го излъчвате, защото сте българи. И
тогава така ме погледнаха с удоволствие, разбира се, за думите, които им
казвам, но и с малко недоверие.
Докато следващите пъти, когато, вече в
Лондон сме били пет или шест пъти, с училищата се срещахме там
българските, с българите в Америка и в Канада много пъти, и вече
разликата и отношението беше съвършено друго. Хората имаха самочувствие
на това, че не са някакви, така, случайно попаднали там хора трета
категория, които са там само за да оцеляват, а имаха самочувствието на
хора с принос и с така развита духовност, което, което е много, много,
много важно."
Тук е имало посещение на апостолите на Христа.
"Да."
От което си правим извода, че българите са християни много от преди
онова, което учехме по история, че Борис е покръстил България. Тоест, не
тогава е рождението на християнството в България?
"О,
не, много, много, много по-рано, за което говорят и раннохристиянските
църкви от още от IV век нататък по българските земи. Има много
раннохристиянски църкви, които са доказани такива от археолозите, не си
го измислям аз, което говори за това, че наистина е имало така развит
християнски живот в организиран смисъл по нашите земи. Борис узаконява
нещо, което е като това, което прави Константин Велики за Римската
империя, обявявайки християнството за една от официалните религии. Това е
направил Константин, а пък Борис узаконява християнството и това е бил
много важен акт тогава, защото България е била притисната между
християнския Константинопол и християнския Рим и тогава една голяма
държава да оцелее в едно такова менгеме е било доста трудно, така че
ходът му е чисто дипломатически. Но реално християнството битува по
нашите земи много по-рано."
Сега
има една инициатива 1400 години България да честваме. Това обаче ми се
струва много малко на фона на всичко онова, което вие казвате и в което
аз вярвам. Бихте ли се съгласили на следващия форум, живот и здраве,
следващото лято в Раювци, да говорите за това с хората, които са там, да
предприемете и аз се присъединявам към това някаква инициатива да
покажем, че България не е на 1400 години, а на повече?
"Да,на
много повече е, само че тука с така твърдите академици ще има доста
сериозна битка, защото много дисертации са изписани, много титли са
получени с това да се доказват грешни тези. И разбиването на на тоя
монопол е доста сложна задача. Не е невъзможна, защото фактите ги има,
но трябва да е така сериозно, сериозно подкрепена. Не може да стане с
инициативата на двама-трима души."
Как бихте поздравили нашите слушатели?
"Преди
четири - пет години, като правихме един пътуващ семинар в Мексико, там ни
се каза: "Хора, най-големият ви грях е вашият страх. Отстоявайте
истината и любовта и Бог ще ви пази".
Интервю на Маргарита Дойчинова с Дамян Попхристов за "По първи петли".