Иън Макгуайър пред БНР: Можем да избягаме от омразата само като простим

Британският писател Иън Макгуайър вече е познато име за литературния ни пазар. Той впечатли читателите още със суровата атмосфера на романа "Северните води". След това, зрителите също се запознаха с идеите му, чрез сериала по книгата.

Иън гостува у нас, за да представи българското издание на "Въздържателят". Новият роман е посветен на жестоките рани от миналото и цената на човечността. Така поне запомних историята, когато стигнах до последната страница. "Въздържателят" е базиран на реално историческо събитие.

Ето какво сподели Иън Макгуайър:

"През 60-те години на 19-ти век имало националистическо движение в Ирландия, което искало да я направи държава, независима от Британската империя. Били сформирани две групи – една в Ирландия и една в Съединените Американски Щати. Те опитвали да постигнат ирландската независимост чрез насилие. И двете групи станали известни като "фенианците". Много от войниците в американската гражданска война, идвали от Ирландия. "Фенианците" ги привличали на своя страна. Планът бил тези хора да станат част от бунтовническо движение в Ирландия. Това трябвало да се случи през лятото на 1867-ма. Планираният бунт обаче се провалил. Организаторите му избягали в Англия. Някои от тях се скрили в Манчестър. Един от тях обаче бил арестуван, след което пратен от съда към затвора във фургон, теглен от коне. Возилото обаче било нападнато от въоръжени мъже. Затворниците били освободени, а полицаят – застрелян. Не знаем дали това е било планирано точно по този начин. Мъж на име Чарлс Брет бил убит. Полицаите в Манчестър започнали да арестуват ирландци. Много от тях изправили и пред съда. Трима били обявени за виновни. Те били публично обесени през ноември 1867-ма година. Станали известни като "мъчениците от Манчестър". Те се превърнали в символи за борбата за независима Ирландия. В Англия обаче почти били забравени. Когато разбрах за случая в очите ми той изглеждаше като важен момент в историята и на Великобритания, и на Ирландия."

Жестоките присъди на тримата мъже се превръщат в начин за фенианците да обърнат тогавашните обществени нагласи в своя полза.

"Те били много добри в създаването на мъченици и ползването им, за да увеличават популярността на своята кауза. Всъщност, в Манчестър през 60-те години на 19-ти век фенианците не били особено познати сред ирландското население там. След обесванията обаче, популярността им се увеличила, заради това, че хората били ядосани от несправедливите присъди за тримата мъже. Повечето хора мислели, че полицаят бил убит случайно."

От спомена за тези драматични събития се появява "Въздържателят", допълва Иън Макгуайър. Тръгваме по улиците на един мрачен Манчестър, ръка за ръка с главния герой и неговите битки.

"Главният герой в книгата е полицай, пратен в Манчестър, за да помага в борбата срещу фенианците. Той е заклещен между тези два свята. Английската полиция не му има доверие, тъй като той е ирландец. Ирландското население в Манчестър също не го харесва, тъй като е полицай. Той е много изолиран. Героят е базиран на проучване, което направих за работата на ирландската полиция в Англия. Четях много писма на полицаи, почувствали се самотни и изразяващи съжаление, че никой не ги възприема насериозно. Другите им колеги не ги уважавали.

Помислих, че това е много интересно. О Конър се намира в подобна позиция. Той обаче трябва да напусне Ирландия заради проблемите с алкохола."

О Конър е човек, преследван от своето минало. Именно травмите, които могат да оставят изминалите дни в живота на един човек, се превръщат в основа за изграждането на пълнокръвните персонажи. Иън Макгуайър е категоричен…

"Това е една от големите теми в книгата. Тежестта на миналото и как хората могат да се справят с него.

Дали миналото има силата да контролира действията ни в настоящето.

О Конър е човек, който е преследван от своето минало. Загубата на съпругата му е една от неговите най-големи болки. В книгата разбираме и за сложната връзка с баща му. Той става полицай, за да избяга именно от това влияние. С напредването на историята обаче, разбира, че може би няма начин да избяга от спомените с баща му. Дойл е другият мъж, преследван от минали действия. Насилието в неговото детство му нанася сериозни белези. Той избира да приеме това насилие. Като войник открива, че бруталните моменти на битка са част от неговата истинска същност. Героите ми са двама мъже, които имат болезнена история. Изправят се срещу тези трудности по различен начин. В книгата си исках да отговоря на въпроса можем ли да избягаме от своето минало? От кръговрата, който създава насилието. Мъчението в миналото, създава мъчение и в настоящето. Това е пример за кръга, в който са изгубени героите и не могат да се развиват. В книгата ми е закодиран страха, че сме заключени в кръговрат, в който непрекъснато повтаряме миналото си.

Труден е въпросът как можем да спрем това. Никога не е лесно.

За да приключи този цикъл на омразата, трябва да има момент на прошка. Независимо дали прощаваш на врага си или на самия себе си.

Това е изключително сложно. Мисля, че в книгата има подобни моменти – примери за герои, които постигат прошката. Всичко обаче е временно. Не мисля, че книгата е особено оптимистична. Но оставя усещането, че е възможно омразният цикъл да бъде спрян. Именно чрез решението да простиш."

За "Въздържателят" Иън Макгуайър създава многопластови герои. Споделям му колко впечатляваща е всяка среща с персонаж, който не е само добър или лош.

"Опитах да направя точно това. Не винаги е лесно. Мисля обаче, че един начин за постигането на този ефект, особено за герои, които изглеждат като лошите – трябва да опиташ да влезеш в ума им, да си представиш защо правят определени действия. Дойл на повърхността е агресивен терорист. Той убива хора с лекота. Изглежда като ужасен човек. Ако обаче помислиш за онези фактори, които в миналото са го докарали до това състояние, може би ще успееш да си обясниш защо постъпва по определен начин. Това не означава, че си съгласен с действията му. Можеш обаче да го разбереш малко повече по този начин. Да осъзнаеш, че това не е герой, който е само лош или добър. Той е микс от двете."

Героите на Иън Макгуайър вървят по улиците на Манчестър от 19-ти век. Трудно ли е да погледнеш към миналото на третия по големина град в Обединеното кралство?

"Не, всъщност, беше доста лесно. Там съм живял 27 години. Интересно е. Много от миналото на Манчестър все още е там. Друга част пък е изгубена. Това което е запазено от 19-ти век са невероятните, много специални сгради. Разрушени са обикновените къщи, в които са живели по-бедните хора от работническата класа. Много ми се искаше да бяха оставили поне една подобна къща, за да мога да я огледам. Усещането на града от този период все още е там.

Другото, което открих бяха едни фантастични карти на Манчестър през 19-ти век. Огледах ги улица по улица. На тях открих дори имената на тогавашните пъбове. Много детайли, които описах в книгата. Обожавам да работя с карти. Беше истинско приключение да прекарам повече време с тях. Много от улиците на града вече не съществуват. Всяко място, което посещават героите обаче е проверено и описано в книгата.

Доста добре познавам града. Реших обаче да огледам районите, в които героите ми ще живеят и по които ще се движат. Манчестър се променя постоянно. Това разбрах от своето проучване. Градът не е просто сбор от солидни сгради, направени от бетон и тухли. Улиците се променят, много от конструкциите се разрушават и се строят по различен начин. Осъзнах, че градът е нещо, което се променя много бързо, особено в наши дни. Бях щастливец, че преди време успях да посетя квартали в Манчестър, които не се бяха променили кой знае колко от 19-ти век насам. Същите тези места, преди няколко дни, вече бяха осеяни с лъскави апартаменти. Онова, което видях преди години, вече го няма."

Иън Макгуайър изгражда вълнуващ сюжет и сложни герои в романа. И както за всеки роман, посветен на важен период от миналото на света, и тук трябва да зададем въпроса – има ли начин да не повтаряме грешките от историята?

"Единият начин, по който можем да се поучим от миналото е като просто научим историята си. "Въздържателят" и другите ми романи са за Британската империя по един или по друг начин. Това все още е сложна тема, по която много хора са несъгласни. Мисля обаче, че трябва да осъзнаем какво точно се е случило в миналото ни и да бъдем честни, а да не се правим, че историята е по-приятна, отколкото всъщност е."

"Въздържателят" вече намира своите верни читатели и в България. Колко различна е книгата от другия роман на Иън Макгуайър "Северните води"?

"Тези две книги имат някои общи неща помежду си, но са и много различни. В сърцата си заглавията имат двама мъже, които се борят един с друг. Най-голямата разлика между книгите са местата, където се развиват. „Северните води“ ни води в Арктиката. Място, изпълнено с лед, сняг и празнота. Това е много важна част от книгата. Когато героите се озовават там, осъзнават, че са попаднали на много сложно за оцеляване място. Човекът се изправя срещу природата. Запитах се – ако поставя героите си в екстремна ситуация, как ще реагират. „Въздържателят“ пък се развива в града. Манчестър през 19-ти век е бил много нетипичен град заради индустриите си. „Северните води“, според мен е бял роман. „Въздържателят“ пък го определям като черен – опушен, мръсен роман. Има голям контраст между двете. Той е много по-политически и исторически роман. В „Северните води“ пък разказвам повече за човешката природа."

През 2021-ва по книгата "Северните води" е създаден и мини сериал. В главни роли влизат популярни актьори като Колин Фарел и Джак О Конъл. Критици и зрители приемат доста топло адаптацията – в един от сайтовете за оценки сериалът има рейтинг 95 процента. Ето как създателят на историята Иън Макгуайър преминава през този процес…

"Определено е малко странно. Виждаш на екрана написаните от теб думи. И то идващи от известен актьор. Трябваха ми няколко минути, за да свикна. Много особено чувство. Насладих се на сериала по "Северните води". Много от него е снимано в студио в Будапеща. Ходих там, за да наблюдавам снимачния процес. Беше вълнуващо. Осъзнавам, че това не е моят роман. Това е негова телевизионна версия. Същата история, но актьорите и режисьорът интерпретират героите ми по различен начин. Това е тяхната версия. Мисля, че е едно много приятно допълнение към книгата ми. Мога да кажа само хубави неща."

Интервю на Иван Русланов с Иън Макгуайър в "Понеделник вечер".