Говори първият служител на "Златния фонд": Захари Миленков - 32 г. в БНР

"Радвам се, че имах възможността да вляза в сградата, в която съм работил 32 години! В радиото започнах работа през далечната 1961 година, януари месец. А с радиото съм още от прогимназията. Тогава радиото и авиацията бяха чудесата на технологиите и беше съвсем естествен моят интерес!"

Това каза за "Нощен Хоризонт" Захари Миленков, дългогодишен служител в Българското национално радио.

Първоначално започва като звукорежисьор в емблематичното Първо студио на БНР, а след това е един от първите служители в "Златния фонд" на БНР.

Преподавал е във Факултета по журналистика и масова комуникации на Софийския университет. Заедно с професор Веселин Димитров са едни от създателите на Музея за история на радиото в България, който днес носи името на проф. д-р Веселин Димитров. 

"Много скоро след казармата постъпих в радио София, тогава така се наричаше БНР, и ме насочиха към студиен звукозапис, защото имах и музикална грамотност, свирех. 

Разпределиха ме в Първо студио, където прекарах 10 години от живота си, в музикалния звукозапис, много неща научих, с много неща и аз бях полезен, имаше период, в който обучавах по "Техника на звукозаписа". 

"Радиото" стигна до мисълта постепенно, че трябва да се погрижи много сериозно за своя звуков архив. Още през 1950 година той беше наречен - "Златен фонд" и така аз съм първият служител, който беше назначен в Златния фонд на БНР. Това е 1971 година, пролетта, разказа още Миленков.

Той заедно със своя колега от Първо студио на БНР - Михаил Люцканов, биват изпратени да се обучават в Москва на "Звукова реставрация", там има две модерни апартни, научават се, но дори и там не успяват да поправят един аналогов повреден запис във връзка с 90-годишнина от рождението на Георги Димитров, а записите от 5 Конгрес на БКП са със сериозни дефекти...Тези записи е трябвало да станат годни и за ефира на радио София, и за международния обмен, спомни си още Захари Миленков. 

"Преди лентите, звуците на радиото бяха на грамофонни плочи в един екземпляр - всичко е аналогово...Бяхме в Москва за месец и половина, тогава аз предложих, което впоследствие осъществихме в радио София, да направим своя реставрационна апаратна. Така оправяхме изкривените и шипящи думи на говорещия...справихме се..."

"През 1981 г. нашата началничка напусна и ми повериха още 10 години Златния фонд. След като напуснах радиото ме поканиха във Факултета по журналистика и масови комуникации, там също направих "Златен фонд", и там направихме "Музей за историята на БНР". 

Когато връчвахме нашата годишна нагарада - "Микрофонът", която е реплика на първия микрофон, който "Родно радио" си е купило навремето, това е бил най-качествения микрофон, ние го връчихме на човек на "Хоризонт", на нашата Божана Димитрова, която и след пенсионирането си не престана да се интересува от историята на радиото, идваше при нас на сбирките, които ние излъчваме на живо в интернет, имаме "Клуб Родно радио", разказа още Миленков. 

Още в интервюто на Ясен Вакашински със Захари Миленков в "Нощен Хоризонт".