Проф. Симо Лазаров: От първото звучене на "Ранобудно петленце" до днес

Има моменти, в които времето сякаш спира. Миналото, настоящето и бъдещето се срещат в един звук, мисъл и глас. Тази нощ е такава. В навечерието на 91 години от основаването на Българско национално радио говорим за звука като културна памет, изследване и начин да се мисли светът.

Говорим за електронната музика, онази територия, в която музика и техника се допълват, за да отворят нови хоризонти.

Гост в "Нощен Хоризонт" е Симо Лазаров. Той е композитор, изследовател, педагог, организатор и визионер; човек, чието име стои в самото начало на електронната музика в България.

През 1974 г. именно той създава първото Студио за електронна музика към БНР. Пространство, което в продължение на повече от четвърт век се превръща в лаборатория за звук, идеи и бъдеще.

Пътят му минава през инженерното и музикалното образование, през Прага, Париж, Братислава, ИРКАМ и срещата с фигури като Пиер Булез, но и през българския ефир, сцената, киното, театъра, преподаването и книгите. Път, в който звукът се изследва, моделира и преживява.

Разказваме и за първите експерименти, за смелостта да създаваш непознато изкуство в непознато време. Говорим за зрелостта, преподаването, за поколенията студенти, и систематизирането на знанието в книги и школи, за създаването на фестивали и културни пространства.

И говорим за бъдещето на електронната музика, синтетичните концертни форми и човешкото присъствие в епоха на алгоритми и машини. Но преди всичко говорим за онзи особен парадокс, в който се събират сложността и простотата.

Защото този човек, който работи с едни от най-сложните звукови системи и концепции, е и авторът на един от най-разпознаваемите и обичани радиосигнали в България "Ранобудното петленце".

"Това се случва на 17 ноември през 1975 година, когато прозвучава за първи път сигнала на "Ранобудно петленце" и звучи вече 50 години. Хиляди деца са го слушали през годините, за едни с хубави, за други не съвесем приятни спомени, защото това е сигнал за тръгване на училище..., спомня си проф. Симо Лазаров. 

По думите му сигналът съдържа над 5 милиона секунди - тогава в секунди се мери звукът...това е една огромна продукция и всеки искаше да има в своето предаване такъв звук. Това се пази в Златния фонд на БНР, допълни още проф. Симов за БНР.

Според него най-важно е тези сигнали да бъдат запомнени от слушателите, много е важно те да ги свързват темите в самото предаване - и в радиото, и в телевизията. 

Един кратък звук, който половин век буди деца, възпитава чувствителност и остава в паметта на поколения слушатели. От едно петленце, което буди деца, до електронната музика като изкуство на бъдещето, може би именно тук се срещат началото и зрелостта на звука.

Проф. Симо Лазаров има желание да се кандидатства за рекордите на Гинес с този 50 годишен сигнал. 

Още в интервюто на Станислава Пирчева с проф. Симо Лазаров в "Нощен Хоризонт".