Интервю
понеделник 2 февруари 2026 10:48
понеделник, 2 февруари 2026, 10:48
Мемориал в памет на жертвите на комунистическия режим в центъра на София
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Репресиите са индикация, когато обществото е болно. В този период – след 9 септември 1944 г. в България идва "червеният тумор" на съветизацията.
Това мнение изрази в интервю за БНР Пламен Трифонов, млад историк, изследвал темата за Народния съд през призмата на собствената му фамилна история.
"За моето семейство всичко съм изследвал. Моят прадядо е секретар на БЗНС. Народният съд обхваща цяло поколение мирни жители на царство България, които попадат под диктата на новата червена власт."
Трифонов прави паралел с произнесените 476 смъртни присъди в Унгария, от които изпълнени около 190, за разлика от внушителния им брой у нас.
"Когато се опитваш да се докажеш пред чуждите велики сили по такъв варварски начин, изводите ги виждаме много добре. Цифрите в България са "страхотни".
По думите му, всеки, който не е целунал червения флаг, е платил по брутален начин.
"До ден днешен не мога да си обясня как обществото приема този геноцид, който ние извършваме. Откъде така френетично сме настроени да вършим този геноцид спрямо българските си съграждани", коментира Пламен Трифонов в предаването "Хоризонт до обед".
20. век е векът на диктатурите. Единствената панацея за спасението от всякакви диктатури е имунитетът, а той се гради от ранна детска възраст. Диктатурата вирее там, където ѝ се отваря вратата, смята той.
Цялото интервю на Ирина Недева с Пламен Трифонов чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова