Бебенцето Красимирчо – малкото зрънце в голямото чудо на живота

Ефирната поредица "Декемврийски приказки за чудото" на "Terra Култура" продължава с три специални епизода – на  днешния 8, на 15 и 22 декември – в които сътворяваме в реално време истории за вяра в чудото, вдъхновени от истински случаи. Всеки епизод получава своето заглавие в края на участието и остава в радиоколекцията на предаването. Поводът този път е и книгата на проф. Ева Соколова, носеща обединяващо заглавие: "Имало едно време – животът в Царство България през 30-те и 40-те години на ХХ век".
Днес, на 92 години и половина, както сама казва, проф. д-р инж. Ева Соколова гостува в ефира, за да разкаже своята вяра в чудото на човека и света.

"Коя съм аз?" – един скромен, но светъл поглед назад

С присъщото си чувство за хумор проф. Соколова започва разказа си с намигване към песента на Кирил Маричков:
"Аз съм просто човек, от едно обикновено българско чиновническо семейство."

Тя говори спокойно и мъдро за корените си и за онова, което я е изградило като личност. "Успявам да бъда себе си – такава, каквато ме създадоха моите родители", казва тя. Ако в живота си е постигнала нещо, вярва, че то е резултат от възпитанието, което е получила от семейството си. В него се съдържат и нейните непроменливи принципи:
почтеност, любознателност, отговорност, трудолюбие.

"Като при всеки човек, в живота ми е имало много успехи и много падения. Бях възпитана да помня успехите и да отминавам паденията."

За смисъла и мисията на човека

Проф. Соколова признава, че не се чувства човек с "мисия", но е убедена, че достойно изживяният живот е най-важната цел за всеки:
"Да не се срамуваш от себе си и постъпките си, да бъдеш почтен към близки и приятели."

Нейната най-силна вяра е насочена към чудото на самото човешко съществуване – загадъчния път "от едно зрънце" до човек, който намира своето място в обществото. Чудо за нея е и самото сътворение на света – голямото, всеобхващащо чудо, което придава смисъл на всички други.

Историята за "Бебенцето Красимирчо" – чудото през детски очи

В днешния епизод проф. Соколова разказва една от най-обичаните истории в книгата си.

Тя ни връща в детството си – време, когато семейството ѝ живеело в общ двор с още шест семейства. Най-много от всички тя обичала кака Росанка – красива млада жена, която един ден децата трябвало да започнат да наричат "леля Росанка", защото очаквала бебе.

Новината разпалвала безброй детски въпроси. Отговорите, както винаги, търсели от майката – човек с талант да обяснява всичко нагледно и разбираемо.

"Помните ли – казала тя – как за Великден сложихме в една чиния памук, намокрихме го и наръсихме със зрънца леща? От тях излязоха зелени стръкчета и израснаха растения.
Същото става и с бебенцето в коремчето на леля ви Росанка. Попаднало семенце, расло и порасло, и понеже не е растение, а човешко, се превърнало в мъничко човече. Когато порасне достатъчно и му стане тясно, то ще изскочи оттам. Ето го чудото – ще се роди бебенце."

Историята, получила в книгата името "Бебенцето Красимирчо", разказва не само за чудото на раждането, но и за начина, по който някога са се отглеждали децата – част от по-широкия портрет на живота в Царство България през 30-те и 40-те години.

Слушайте!