Автор:
Таня Димова
Новина
понеделник 22 декември 2025 09:42
понеделник, 22 декември 2025, 09:42
СНИМКА: zlatenriton.bg
Размер на шрифта
Какво означава да обичаш някого – да искаш да го промениш така, че да ти е удобен на теб, или да го оставиш да бъде свободен, макар да знаеш, че това може да те нарани? А какво всъщност стои зад свободата на човек, зад това той "да бъде себе си"? Кога преоткриваме другия – когато го загубим или когато дистанцията на времето бележи възприятията ни? Кога силната привързаност ни пречи да простим и кога ни лишава от товара на грешките?
След игралния си дебют "Смирен", с който спечели специалната награда на журито на "София филм фест" през 2022-ра, Светослав Драганов отново разказва документална история. Най-личната според критиката. А тя е такава по много причини, не само защото "Снежа и Франц", както всъщност се казва и новият му филм, са неговите леля и чичо.
Драганов навлиза като детектив в собственото си минало, за да разкрие пред зрителите свободното изкачване на човешкия връх, при което личността се извисява, а между двама се заражда любов.
Историята на българката Снежа и австриеца Франц започва през 1967-а на Слънчев бряг и преминава през години на раздели, промени и дръзки приключения. Семейният им живот се движи между силна привързаност, опасни експедиции и непрекъснато търсене на баланс между лични мечти и общи желания.
Документалните кадри и откровени писма на Франц, които са зародили копнежа по приключенията у Светослав Драганов, са основата, на която стъпва филмът. Те са първопричината режисьорът да иска да развие впечатленията си от детството във филм. "Снежа и Франц" обаче се появява в точния момент и някак променя перспективата си. В процеса по заснемане на документалната история Драганов преоткрива леля си – нейната сила, източника на изкуството, което създава, погледа ѝ към света и хората в него – лични и далечни.
През пъстрите гоблени на Снежа се разкрива дълбоката любов, която дълго е била в черно-бяло. Цветът обаче се завръща, а с него и вкусът на живота.
Изкуството има способността да лекува – травми, разочарования, болки и влечения. Така действа и документалният филм на австрийската част от семейството на Светослав Драганов – предизвиква желание за разговор дори у онези, които дълго са мълчали.
Повече за филма, селектиран в програмата на 29-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино "Златен ритон", и за начините му на представяне пред зрителите чуйте от Светослав Драганов в звуковия файл.
Снимки - "Златен ритон"
По публикацията работи: Росица Михова