Аналоговата фотография като път, избор и отдаденост

Днес сме до такава степен потопени в свят на изображения, че рядко си даваме сметка, че фотографията възниква не като художествена идея, а като резултат от научни експерименти. В самото си начало тя е дело на химици, физици и изобретатели, които откриват нови химични вещества, оптични системи и методи за фиксиране на образа върху плака или хартия. Първите фотографи не търсят естетически ефект, а начин да уловят и запазят реалността.

Връщането към ранните фотографски техники – като камера обскура – ни дава възможност да преосмислим не само историята на фотографията, но и собственото си отношение към образа днес. Именно около този въпрос се разгръща разговорът с Диана Манолова и Владислав Лепоев от Център за визуални изследвания в предаването Време за наука.

В началото на 2026 г. Центърът за визуални изследвания ще проведе ново издание на своите Ателиета по аналогова фотография – поредица от 10 срещи в студиото на Центъра, в които ще се потопим в процеса на създаване на изображение. От разбирането как работи светлината върху лентата, през магията на тъмната стая, до това как сам да си направиш камера.

Ще откриете защо аналоговият процес не може да бъде заменен от изкуствен интелект и как материалното преживяване на фотографията променя начина, по който възприемаме света.

Фотографията като преживяване

За Диана Манолова аналоговите техники носят един ключов смисъл – намерението, с което се създава изображението. Според нея класическият начин на работа изисква пълно присъствие и ангажиране. Това е процес, който свързва тялото и духа, а резултатът зависи от вложената емоция и внимание. Когато фотографията не е автоматичен жест, а осъзнато преживяване, образът започва да носи различна плътност и дълбочина.

Пътят към "истинския образ"

За Владислав Лепоев аналоговата фотография е професионален и житейски избор, който се изгражда постепенно. В началото това е лично търсене на автентичен образ, но с времето се превръща в споделена практика, около която се събират и други хора. Тази отдаденост към класическия начин на снимане прераства, по неговите думи, почти в религиозна връзка с процеса и материята на фотографията.

Днес, работейки с фондация и с млади хора, Лепоев вижда аналоговата фотография като важна част от културата на образа – пространство, в което се възпитават търпение, внимание и отговорност към визуалното.

Поглед назад, за да разберем настоящето

Връщането към зората на фотографските техники напомня, че образът не е даденост, а резултат от знание, експеримент и лична ангажираност.

Слушайте!