Зорница София: Приемането води до любовта с главно Л

Колко неща могат да се объркат, когато навлезем в полето на чувствата, и то на тези чувства, които не са почувствани от никого преди нас?

Именно многополюстността на чувствата и големият миш-маш, който те могат да забъркат, са в основата на новия филм на Зорница София "3.0 килограма щастие", който тръгва по кината в цялата страна на 30 януари.

Сюжетът, вдъхновен от действителни събития, поставя важни въпроси за това как, кога и на каква цена една жена може да стане майка. Историята разказва за 55-годишната Анастасия, която забременява с бебето на дъщеря си, тъй като тя не може да зачене. Против закона и волята на съпруга си, Анастасия превръща живота на четирима души – този на дъщеря си Елизабет, съпруга ѝ Николай, мъжа си Чавдар и своя собствен – в абсурд. Един избор, преплитащ морала, доверието и вярата, хвърля цялото семейство в хаос. Хаос, в който са замесени актьорите Стефка Янорова, Дария Симеонова, Владимир Зомбори и Герасам Георгиев - Геро.

Чие е това бебе и колко майки има са лесните питания в този пъзъл. Сложността идва от това има ли компас в тази емоционална география, която преплита любов, етика и закони.

"Много е лесно да се каже, че любовта е компасът във всяка една нова планета. Обаче думата "любов" е малко девалвирала от употреба и ние вече не знаем какво точно стои зад нея – коментира в "Кино с думи" режисьорката Зорница София. – Развивайки тази история, открих, че има нещо преди любовта, в смисъла, в който тя е всеобхватна, велика и разрешаваща всички Гордиеви възли, и това е приемането. Ако нещо съм разбрала и научила от правенето на филма, е как приемането, предшествайки любовта, води до тази любов с главно Л. Иначе всичко друго е любов, която просто ни пасва."

Според Зорница София общото между филмите ѝ е поставянето на човек в екстраординерна ситуация и намирането на нови пътища. А във всичко това се открива и нужното количество приемане.

Киното в крайна сметка има способността да показва, че изкуството прави чудеса и създава от хората мечтатели. Изглежда, че когато в основата на един филм застане режисьор като Зорница София, който от живопистта и изящните изкуства преминава към киното, може би не е никак учудващо как точно се ражда пътят към чудесата. Първо като "диво младо кино", което още през 2004 година беше обявено за "мечтаното начало на новото българско независимо кино", такъв е случаят с "Мила от Марс", оттам през една "Прогноза", куп сериали и документални истории, както и сюжет за Румена войвода, за да се стигне до последните ѝ две вълнуващи филмови истини за начина, по който жената може да превърне травмата си в триумф.

Още докъде работи по "Майка" – филм със силен художествен потенциал, в който се наблюдава смела хибридна работа, тъй като са налице художествени допълнения в действителна история – Зорница София вече мисли за "3.0 килограма щастие". Новият ѝ филм впечатлява с нетипична история, предизвикваща противоречията, балансиращи по ръба на разума и емоциите у човека, много красиви кадри, силно актьорско присъствие и нужното количество комедия в драмата.

По сценария на драмеди филма тя работи с Виктория Пенкова и Петър Делчев, оператор е Мартин Чичов, който за първи път снима български филм от пътрия до последния кадър, а музиката е на Михаил Йосифов.

Защо Зорница София избира да разкаже тази филмова история и какво още за приемането научава от нея? Защо режисьорката смята, че вече не може да снима филм без Дария Симеонова и как открива място за нея и във филмовия проект, по който тепърва ще работи – тийнейджърска антиутопия? И на какво се дължи лекотата, която изпитва в момента?

Чуйте в звуковия файл. Там Зорница София говори за чудото кино и нейните "3.0 килограма щастие".