Новина
вторник 9 декември 2025 16:07
вторник, 9 декември 2025, 16:07
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Българската гайда и гайдарското свирене официално бяха включени в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Новината беше съобщена от световната организация в профила ѝ в социалната мрежа Екс.
Решението беше взето по време на 20-ата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство, която се провежда в Делхи.
Включването идва след национална номинация на България със заглавие „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“.
За да бъде призната практика за нематериално културно наследство, тя трябва да се предава от поколение на поколение и да се поддържа жива от общност.
Кандидатурата на България, подадена от Министерството на културата през 2024 г., е подготвена от екип експерти, сред коинто и директорът на РЕМ в Пловдив доц. д-р Ангел Янков, със съдействието на Регионален исторически музей – Смолян.
За Радио Пловдив доц. Ангел Янков, директор на Регионален етнографски музей – Пловдив коментира, че трябва да сме благодарни не само на колегите, с които са работили за българската номинация, но и на гайдарската общност в България.
Гайдата е един от най-традиционните български инструменти, част от идентичността на Родопите. Без нея не може нито едно празненство, нито сватба. „Това е едно признание за България“, добавя Янков.
Традицията по-рано се е предавала главно през семейството и по мъжка линия, но сега се предава и по интереси, като все повече жени свирят на гайда.
„В корените на традицията е нашата гордост – българският инструмент е гайдата“, казва още той. „Моите корени са в Родопите и за мен гайдата е нещо неземно. Дори човек да не е музикален, гайда ще го трогне. За нея трябва да се знае, а за българските гайдари има легенди и разкази“, споделя Янков.
Един от разказите гласи, че осъден човек е поискал като последно желание да посвири на гайда – след това присъдата му е била отменена.
„Нашата кандидатура нямаше никакви забележки и беше единодушно гласувана“, подчертава Янков, отбелязвайки, че това е значимо признание за българската културна идентичност и музикалното наследство на Родопите.
По публикацията работи: Марин Данев