понеделник 12 януари 2026 18:00
понеделник, 12 януари 2026, 18:00
СНИМКА: Мехмед Реджеб
Размер на шрифта
По данни на Националния институт по метеорология и хидрология, изминалата 2025 г. е поредната топла година за България от началото на XXI век, със средна температура за страната около 1.2 градуса по Целзий (°С) над климатичните норми. Тя е толкова топла, колкото и 2019 г., и е с около 0.8 °С градуса по-студена от рекордната 2024 г. Характеризира се с горещо лято, третото най-топло – след лятото на 2024 и 2012 г., от 1930 г. насам. През зимата, пролетта и есента средните сезонни температури също са над климатичните норми, но със значително по-малки положителни отклонения. Месеците със средни температури на въздуха под климатичните норми за 2025 г. са февруари (минус 2.4 °С под нормата), април (минус 0.3 °С), май (минус 1.0 °С) и октомври (минус 1.1 °С).
Валежите през изминалата 2025 г. средно за страната са близо до климатичните норми, като варират в широки граници през отделните месеци. Лятото на 2025 г. е най-сухото от 1930 г. насам, докато всички останали сезони са със средни валежи за страната над климатичните норми. Валежният дефицит през годината е най-силно изразен през месеците юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%). С най-много и повсеместни валежи са месеците октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%). Предварителните оценки сочат, че за 2025 г. средната годишна сума на валежите е 616 мм (л/кв.м), което е само с около 7% под климатичната норма.
През почти всички месеци на изминалата 2025 г. в различни райони на страната са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които довели до значителни щети и дори до човешки жертви.
През периода 16–24 февруари някои райони, предимно в Североизточна България, са обхванати от студени вълни. На 10 април отново в североизточната част на страната вследствие на силен снеговалеж и бурен вятър са останали без електрозахранване над 100 населени места.
Вечерта на 26 април в резултат на интензивни и значителни по количество валежи редица населени места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са засегнати от поройни наводнения.
През юни, юли и август са регистрирани горещи вълни почти в цялата равнинна и полупланинска част на страната, без Черноморското крайбрежие. През лятото на 2025 г. горещите вълни са с по-малка продължителност от тези през 2024 г., като отново най-масови са през месец юли. През юли 2025 г. по-често и на повече места се достигат температури над 40 °С. На 22 и 26 юли има регистрирани максимални температури над 40 °С съответно в 33 и 35 оперативни метеорологични станции. Най-продължително горещо е в гр. Сандански и с. Първомай, общ. Петрич, където максимална температура над 40 °С е регистрирана съответно в 6 и 7 поредни дни (между 21 и 27 юли), а в отделни райони на Горнотракийската низина има регистрирани 3 последователни дни с температури над 40 °С (Раднево – 7–9 юли, и Садово – 25–27 юли).
През периода 2–8 октомври в резултат на валежи от дъжд, значителни по количество, са регистрирани поройни наводнения на много места в страната, като най-големи са щетите по Южното Черноморието. Във в.с. „Елените“ наводнението взема четири човешки жертви.
През сезон зима (2024–2025) по-голяма част от речните нива в страната са били под месечните норми. В периода 24–26 декември 2024 г. в резултат на значителни валежи има съществени повишения в Дунавския, Черноморския и в Източнобеломорския басейн.
През сезон пролет речните нива в по-голямата част от страната са били под месечните норми, като през повечето време са останали без съществени изменения или са се повишавали краткотрайно в резултат на валежи и частично снеготопене (м. март). Значителни повишения са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. Вследствие на значителни и продължителни валежи през нощта на 25 срещу 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор са излезли от коритата си.
През по-голямата част от сезон лято речните нива в страната са останали без съществени изменения или са се понижавали. В резултат на валежи в отделни дни са регистрирани краткотрайни повишения, по-съществени в периодите 27–30 юни и 4–6 август. През летните месеци водните количества на всички реки са били под месечните норми. През последното десетдневие на юли р. Лебница при с. Лебница е пресъхнала. От същото десетдневие и през целия месец август реките Факийска при с. Зидарово и Ропотамо при с. Веселие също са пресъхнали.
През първите два месеца от сезон есен средномесечните водни количества на по-голяма част от реките са били около и под месечните норми. Над тях са били средномесечните водни количества в Дунавския басейн през октомври. През ноември средномесечните водни количества в Черноморския и голяма част от Източнобеломорския басейн са били под месечните норми, а тези в Дунавския и в Западнобеломорския басейн са били около и над нормите. През септември реките Факийска в района на с. Зидарово и Ропотамо в района на с. Веселие са пресъхнали, а от края на първото десетдневие на месеца е пресъхнала и р. Лебница в района на с. Лебница. В резултат на интензивни валежи на 3 октомври са регистрирани поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от н. Емине и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. Вследствие на продължителни и интензивни валежи поройни и речни наводнения са регистрирани и през периодите 8–10 октомври – в източната част от Дунавския басейн, 21–22 и 27–29 ноември – в Беломорския басейн.
В периода между 6 и 14 април на много места в страната са регистрирани от 3 до 5 последователни дни със слани. В резултат на това явление са нанесени щети на костилковите овощни видове кайсия, череша и слива, достигащи до 80–90%. В Северна България щетите по съцветията на ореха са до 90%. Засегнатите площи обхващат над 84 000 кв. км.
Данните са по оперативна информация от метеорологичната мрежа на НИМХ. Окончателните резултати и анализи ще бъдат представени в Годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ, който се издава в края на м. март на текущата година.