Последният тъпанджия на Железник – гласът на един отминаващ Рамазан

В селата нощите през Рамазан някога имаха свой ритъм – ритъмът на тъпана. Той не идваше от часовник или телефон, а от човек, който обикаля улиците, за да събуди хората за сахур (ислямско понятие за храната, консумирана рано сутрин от мюсюлманите преди началото на дневния пост по време на свещения месец Рамазан). 

„Навремето хората чакаха тъпана. Не само за сахур… чакаха го заради духа, заради усещането, че сме заедно“, споделят местните жители.

Днес този звук се чува все по-рядко. Но в село Железник традицията още живее.

Юсуф е тъпанджия от 35 години. Започнал е на 15, момче с тъпан в ръце, което превръща ритъма в част от своя път. Местните разказват, че някога хората са чакали тъпана не само заради ранното ставане, а заради усещането за общност.

Днес Юсуф остава сред малкото, които пазят този обичай.

А въпросът остава: ще продължи ли ритъмът да звучи и занапред или ще остане само в спомените?