В студиото на държавната корейска телевизия MBC се влиза по чорапи

Неотдавна в "Покана за пътуване" се похвалих, че сбъднах отколешната си мечта да видя Южна Корея. Но докато възприемах държавата като абсолютно начинаеща, имах късмета да споделя пътуването с други колеги-журналисти и със Снежана Тодорова, която с нейните пет гостувания си е направо напреднала. Причината за честите ѝ посещения е същата, поради която и аз се озовах в Сеул. Асоциацията на корейските журналисти от 10 години има договор за приятелство с нашия съюз на журналистите, чиито председател е Снежана. И понеже четири очи винаги виждат повече от две, поканих г-жа Тодорова да сподели с какво я изненада този път Корея.

Разговорът ми с нея затвърди убеждението, че в съзнанието на хората остават различни спомени от едно и също място. В новинарското студио на държавната корейска телевизия MBCмен ме поразиха седемте камери без оператори, дирижирани от изкуствен интелект, а тя е запомнила, че пред вратата се събухме и ни дадоха еднократни чехли, за да влезем с тях в Светая Светих на новините.

В държавната медия на мен ми направиха впечатление и стаите за почивка с двуетажни легла с одеяла и чаршафи, в които изтощени от дежурства журналисти спяха тежък сън. При огромните разстояние в 10-милионния Сеул, понякога е по-лесно да отдъхнеш в службата, вместо само да имаш време да помиришеш възглавницата у дома. В ума на Снежана Тодорова се е запечатал друг детайл – почитта към журналиста, който е отключил рак през дългите 20 месеца на протести за свободата на словото. През цялото това време нито един от тях не е получавал заплата.

Като журналисти, разбира се, че се заинтригувахме от невероятната съдба на Маргарет Хигинс, военната репортерка на Ню Йорк Хералд. Тя е отразявала Втората световна, Корейската и Виетнамската война. Когато носителката на "Пулицър" поискала от генерал Макартът да се качи на кораба с войниците, за да е първа в Корея с тях, той отвърнал, че жена на борда е лоша поличба, а и условията са спартански. Маргарет го уверила, че се нуждае само от четка за зъби и пишещата си машина. Корейците я тачат като национална героиня, защото правдиво е отразявала военните действия от първата огнева линия. С нейния лик е издадена и пощенска марка.

Из Корея бяхме развеждани от представители на Асоциацията на корейските журналисти, които преди 10 години сами инициирали подписването на договор с българските си колеги. Любопитното е, че нашата страна е единствената от цяла Европа, с която поддържат приятелски отношения. С тях посетихме и бивша президентска резиденция, където днес може да нощува всеки. Но не обстановката е поразяваща, а паркът наоколо.

Да, корейците тачат своята история, както отбеляза Снежана Тодорова, председател на Съюза на журналистите, а ние с нея разказваме пред слушателите част от нашата след посещението ни в Южна Корея.

Снимки - Магдалена Гигова