Д-р Донкина: Психосоматичната грижа подобрява резултатите от лечението

Психосоматичната помощ у нас - това е темата в този епизод на здравния подкаст на БНР - "В центъра на системата".

Гост по темата е д-р Велислава Донкина – клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика

"Националният център за психосоматика в България има за цел да осигури интегрирана психо-емоционална подкрепа на пациенти с различни хронични и тежки заболявания. Съществуващата здравна и социална система често не осигурява достатъчно грижи за хората, които се намират в крайно тежко психо-емоционално и физическо състояние. Над 300 заявки от София сме получили досега за мобилна помощ от нашите екипи към нуждаещи се хора, каза за подкаста "В центъра на системата" д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, основател на Националния център за психосоматика.

Какво представлява Националният център за психосоматика?

"Националният център за психосоматика не е държавна или общинска институция, а обединение на експерти в сферата на клиничната психология, психоанализата и психосоматиката. Имаме университетски преподаватели, социални работници и професионалисти с дълъг опит в предоставянето на психологична грижа в медицинска среда, обясни д-р Донкина.

"Целта на центъра е да предоставя психологична подкрепа не само на пациенти в София, но и на хора в цялата страна. В центъра работят мобилни екипи, които предоставят психосоматична помощ на пациенти, които не могат да посещават кабинети и се нуждаят от подкрепа в медицински заведения, каза още психотерапевтът.

Какво представлява психосоматиката?

Д-р Донкина описа психосоматиката като "взаимодействие между психичното и телесното здраве". Тя обясни че психосоматичните заболявания могат да бъдат както психични проблеми, които се изявяват чрез телесни симптоми, така и болести, които се влияят от психо-емоционалното състояние на пациента, като хронични заболявания, автоимунни болести и рак.

"Когато пациентът страда от сериозно заболяване, като например рак, неговите психоемоционални процеси имат влияние върху хода на заболяването и ефективността на лечението. В някои случаи, оптимизирането на тези процеси може да забави прогресията на болестта или да подобри резултатите от лечението, добави д-р Донкина.

Как работят мобилните екипи за психосоматична грижа?

Мобилните екипи на Националния център за психосоматика са съставени от клинични психолози, психотерапевти и социални работници, които посещават пациенти в болнични заведения. Екипите имат за цел да осигурят подкрепа на пациенти, които не могат да се явят на редовни терапевтични сесии поради тежестта на заболяването си.

"Ние предлагаме услуги за пациентите, които преминават през тежки моменти в лечението си, особено тези с рак и хронични заболявания. Често пациентите и техните близки са изправени пред изключителни психо-емоционални натоварвания, които не могат да бъдат пренебрегнати, обясни специалистът.

"Тези екипи се справят с трудни ситуации, като предлагат психологична помощ, когато пациентът е в палиативно състояние, но не може да получи специализирана помощ от държавни структури. В допълнение, екипите могат да насочват пациентите към подходящи здравни и социални услуги и да им помогнат да се ориентират в системата".

Липсата на палиативни грижи и психологична подкрепа в България

Д-р Донкина посочи сериозния проблем с липсата на достатъчно палиативни грижи в България.

"Тези хора не само че не получават подходяща помощ в болниците, но често са оставени на собствените си сили или на усилията на близките си, които не разполагат с необходимата подкрепа за да се справят с емоционалната и психическа тежест на болестта."

"Палиативната грижа в България на практика отсъства, което е много сериозен проблем. Това е една от големите дупки в системата, която трябва да бъде запълнена", добави тя. Според нея, единственият начин да се осигурят качествени грижи за хората в такова състояние е чрез мобилни екипи, които да създадат достъп до психологична подкрепа за пациентите в нужда.

Финансиране на психосоматичната грижа

Екипът на Националния център за психосоматика не получава държавно финансиране за своята работа, а разчита на дарения и доброволчески труд. По думите на д-р Донкина много от колегите ѝ работят без заплащане, вярвайки в каузата на психосоматичната грижа.

"Ние сме принудени да намираме алтернативни начини за финансиране, като се свързваме с частни организации и фондации. Но когато пациентите не могат да си позволят консултация, ние правим всичко възможно тя да бъде безплатна. Понякога се налага да се осигурят средства за тези услуги от различни източници", обясни тя.

Законодателни несъвършенства

"По-добрата координация между здравната система и социалните услуги, както и въвеждането на законодателни промени, ще помогнат за по-доброто осигуряване на психосоматични грижи в България. В България все още няма Закон за психотерапията и психологичното консултиране. Това означава от една страна, че ние няма как да регулираме специалисти с какъв ценз упражняват дейността, с каква експертиза се наричат психолози или психотерапевти, от друга страна, как да различим тези, които отговарят на стандарта за това, как да стимулираме тези, които не отговарят на него да положат необходимата грижа, за да отговорят, защото те сега също нямат никакъв стимул да го правят - това е много дълго и сериозно образование, което изисква много голяма инвестиция на време, усилия и финанси.  Липсата на това законодателство възпрепятства тази психологична грижа да бъде подкрепена от НЗОК, заяви д-р Донкина.

По думите й, в болниците, в които има психолози, те са част от администрацията: "Ние дори все още не сме успели да сенсизитивираме Министерството на здравеопазването за промяна на Наредба 29, която касае психологичното консултиране, тя е правена преди много години, в нея съществува пълен хаос по въпроса какъв точно психолог може да се назначи в болнично заведение. Той трябва да бъде с квалификация "Клинична психология."

Как може да се подобри ситуацията?

"Необходимо е да се създадат и условия, при които държавата и болниците да поемат част от отговорността за тези услуги. Важно е психосоматичната грижа да бъде възприета като неотменна част от лечението на тежко боледуващите пациенти“, посочи тя.

"Най-доброто ни взаимодействие до момента е с УМБАЛ "Света Анна" в столицата, която не е "бутикова болница", поема голяма част от спешността на София- област и в лицето на тяхното ръководство, в лицето на д-р Ивелина Георгиева (зам. директор) срещнахме много добър партньор.  Това в моя опит е първият ръководител на болница, който ви казва - "За нас е важно, защото вие ще ни спестите много други трудности. Като това да имаме по-малко текучество и да имаме по-малко оплаквания от пациенти, и по-малко съдебни искове от пациенти." Това е и  ефектът от една такава грижа - да спомогне за доверието между лекар и пациент, поясни още д-р Донкина.

"Съществува и възможността за създаване на такива програми с помощта на европейско финансиране и чрез по-добро разбиране на важността на психосоматичните грижи в медицинската практика, но целта ни е да положим основите на трайна и приоритетна държавна политика в тази сфера. 

Психосоматичната грижа е не само важна част от лечението на пациентите с тежки заболявания, но и задължителна стъпка за подобряване на цялостното им благосъстояние. Националният център за психосоматика в България работи усилено за да предостави тези грижи на пациентите, които имат най-голяма нужда от тях, въпреки значителните затруднения в здравната система."

Д-р Велислава Донкина подчерта, че трябва да се работи за интеграция на психосоматичната подкрепа в стандартното лечение и да се търсят дългосрочни решения, които да осигурят устойчиви и качествени грижи за българските пациенти.

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube