Елизабет Костова ексклузивно за БНР: Пишем, за да намерим отговори

Сигурно се питате как така американска писателка носи толкова българската фамилия "Костова". Като студентка, Елизабет се влюбва в красотата на нашите народни песни. Пристига в България през 1989, за да разбере повече за българския фолклор. Среща се с много възрастни хора, съхранили традициите си. В Българи открива и своята половинка – Георги Костов. Когато приема фамилията му, писателката дори не предполага, че името Елизабет Костова ще обиколи цял свят. 2005-та е годината, в която се появява "Историкът" – мащабно приключение, посветено на един от най-ужасяващите кръвопийци в литературата – Дракула.

Американската писателка Елизабет Костова бе в България, за да отпразнува 20 години от излизането на нейния световен бестселър "Историкът". Срещата с нея бе в рамките на Коледния панаир на книгата.

"Мисля, че много често, причината да пишем е търсенето на отговори. Независимо дали създаваме нехудожествена литература или романи, пишем, за да разгадаем някоя мистерия. На много ранна възраст се запознах с историите за Дракула."

Още като дете Елизабет Костова открива мрачното очарование на готическата литература.

"Бях десет годишна, когато открих копие от романа на Брам Стокър „Дракула“ в библиотеката на родителите си. Те имаха много книги. Това бе едно нестандартно заглавие за тях. Свалих го от лавицата и го прочетох. Някои части от книгата не са подходящи за деца.

Бях очарована обаче от усещането за мистерия и странност, което излъчваше заглавието. Още една причина да харесвам романа толкова много: Когато бях на седем, баща ми, професор по „Градоустройство“ и „Опазване на историческото наследство“ получи стипендия, за да преподава в Любляна, Словения. Живяхме там известно време. За едно американско дете е невероятно изживяване да види старинните замъци на Европа. Не мога да опиша колко магическо бе това изживяване.

Докато бяхме в този красив стар свят, много по-различен от нашия, баща ми ни разказваше истории за Дракула. Той бе наистина добър разказвач. Осъзнах, че неговите разкази идваха от филмите, посветени на вампира, правени през 30-те, 40-те и 50-те на 20-ти век. Едни много драматични пресъздавания на легендата за кръвопиеца. По-късно гледах филмите и разпознах историите на баща ми. Припомних си онова чувство за мистерия. Нещо много силно свързано със средновековна Европа."

Въпросите, които Елизабет си задава, докато обмисля основите на творбата си, я водят и към желания сюжет.

"Не пиша често за свръхестественото. Изненадах и сама себе си. Когато бях на 29 години си помислих, че историите на баща ми биха създали една добра конструкция за роман. Не само за мистериозното чувство около Дракула. Но и структура за история, посветена на баща, разказващ за страховития злодей на дъщеря си. Тогава си помислих, че за един роман трябва по-голям въпрос. Мащабна идея, която да се развие в повече страници. Запитах се защо този баща би споделял историите за Дракула на дъщеря си? Ами ако самият Дракула ги слуша от сенките? Защо би ги слушал? Уплаших сама себе си с тези мисли. Това се превърна в началото на експеримент, който създавах в продължение на 10 години.

"Историкът" е мащабен труд, който успява да впечатли дори и читателите, свикнали на динамиката в модерните книги. Елизабет Костова прави сериозни проучвания, за да придаде душа на труда си.

Сюжетът на книгата се развива между девет държави и четири различни времеви периода. Има шест главни героя. Много пъти, докато пишех романа се питах – защо си причинявам всичко това? Вече бях посетила много от местата, за които пишех, докато пътувах заедно с родителите си. Например, героите ми отиват и до бивша Югославия. Посещават Далмация, крайбрежието на Хърватия. Връщала съм се там няколко пъти. Имаше обаче и дестинации, които бяха много важни за сюжета, например – Румъния. Когато започнах да пиша „Историкът“ нямах нито парите, нито времето да посетя държавата.

Работех много по това време – преподавах в три различни институции. Грижех се и за семейството си. Не разполагах нито с бюджет, нито със свободното време, за проучвания в Румъния. За това реших да направя това, което наричам проучване в 360 градуса. Гледах филми, направени в Румъния. В периодите, в които се развива книгата ми. Четох различни източници като мемоари на пътешественици от Америка и Англия, посетили Румъния около 1930 година.

Например, когато героят ми професор Роси се изкачва до истинския замък на Дракула – „Пойенари“ – този разказ бе вдъхновен от истински пътешественически дневник. Негов автор е един от братята британски писатели Ситуелс. Той пътувал до Румъния през 30-те години на миналия век. Авторът описал невероятните гори на мястото. Помогнаха ми и трудовете на Патрик Лий Фермор, също важен автор – пътешественик. Този тип писатели ми помогнаха много. Техните трудове ми подсказваха дори и най-малките детайли, например, каква храна биха ползвали моите персонажи по пътя.

И като говоря за храна, аз се опитвах да сготвя повечето от деликатесите, описани в книгата. Има храни от много култури в „Историкът“. Може би не се справих добре с приготвянето им, но исках да ги опитам. Интервюирах хора, израснали в Истанбул през 50-те години на 20-ти век. Гледах различни снимки от този период. Исках да разбера дори как са били облечени хората по улицата. Този специален микс от западно бизнес облекло и традиционно турско облекло. И хората, идващи от провинцията, за да продават продукцията си, които били облечени по коренно различен начин. Работих отдадено, за да предам всичко много точно. Малко преди излизането на книгата посетих Истанбул за първи път. За голяма радост имах време да нанеса някои корекции след това. На живо открих някои неща, които нямаше как да разбера по друг начин."

Съвременните читатели често свързват „Историкът“ с новия литературен термин „дарк академия“ или „тъмна академия“. Той се отнася за романи, развиващи се в университетска среда, какъвто определено е и трудът на Елизабет Костова.

"Съвсем наскоро разбрах за термина „тъмна академия“. Той се появи след като издадох „Историкът“, така че не бях запозната с него, докато пишех. „Ню Йорк Таймс“ наскоро му посвети голяма статия. Мисля, че винаги съм усещала, че академичността, що се отнася до проучванията и ровенето в миналото, има нещо почти свръхестествено. Не казвам, че трябва да си измисляме факти и да ги представяме за истина. Мисля обаче, че, когато проучваш някой период, се опитваш да разкриеш мистерия. Това е приликата между романа и академичната работа."

Неведнъж Елизабет Костова е споделяла, че за романа си „Историкът“ нейна главна цел е да създаде силен женски персонаж.

"Както и ти знаеш, като голям почитател на викторианските готики има много романи от този жанр, в които няма силни женски героини. Съществуват и някои, които притежават такива персонажи. Искам да препоръчам на слушателите ти книгата на Уилки Колинс „Жената в бяло“. Каква невероятна книга! Не мисля, че е толкова разпространена в днешно време, а много бързо се чете. Красива книга. Страхотна история със силен женски персонаж. Но това е рядкост. В „Дракула“ главната героиня е много умна, може да работи на пишеща машина. Това е било много модерно за 1897 година. Но тя е просто жертва.

Исках да разруша тази традиция и да създам един силен женски глас. Дама, която спасява останалите, вместо отново да бъде жертвата.

И въпреки всички качества на героинята Елизабет решава да я остави без име.

Бях очарована от романа „Ребека“ на Дафни дю Морие. Това е един много силен разказ от първо лице на главната героиня. Никога обаче не разбираме името й. Факт, който ме впечатли. Дю Морие създава един много силен женски характер – но не й дава име. Ето защо се запитах – доколко имаме нужда от име, за да създадем един герой и да четем за него след това. Открих, че нямаме нужда от това, особено като става въпрос за разказ от първо лице. В съзнанието ни, всеки ден, ние не мислим за себе си с определено име. Аз не си казвам – „Добре, Елизабет, време е за обяд. Или, Елизабет, иди да измиеш чиниите“. Реших да си представя, че съм в главата на някого за 800 страници. Без да знам името на героинята. Никога няма да го разбера. Много харесвам това усещане."

Подобно на своите герои и Елизабет Костова извървява дълъг път до предполагаемия гроб на граф Дракула.

"Когато проучваш нещо в дълбочина, прекарваш вълнуващо време. Губиш част от мистерията на обекта си, с течение на времето. След като публикувахме „Историкът“ най-после успях да стигна до Румъния. Една много красива, реално съществуваща страна, с модерни хора. Посетих и предполагаемия гроб на Дракула, в манастира при езерото Снагов. Вече са построили мост, но преди, трябваше да се качиш на лодка и да преплуваш езерото. На малкия остров се озовах в компанията на един свещеник, няколко кокошки, две котки и куче. Много готическо преживяване.

Свещеникът бе малко неспокоен от факта, че съм написала свръхестествена история за Дракула. Влад Цепеш или Влад Трети е бил нещо като герой за хората на Трансилвания. Историята с реално съществуващата фигура, вдъхновила Брам Стокър за кръвопиеца е много сложна. Влад Цепеш не е бил вампир. По-късно станахме приятели със свещеника и дори му донесох подарък от България. Покривка на маса, посветена на традициите, която той постави в църквата си. Това бе очарователно.

Видях предполагаемия гроб на Дракула. Традиционното пространство около иконостаса. Видях буркан със свежи невенчета. Имаше малка репродукция на един от портретите на Влад Трети. Сякаш той бе погребан там преди няколко дни. Много странно усещане. Прекарах толкова много време мислейки и пишейки за него. Стоях там и гледах към свещта горяща в надгробния камък на пода. Завърнах се към онази мистерия от детството ми. Изведнъж, ръководителят на телевизионния екип, с който бях на мястото каза… „Стоп, изтеглете се, искаме да заснемем всичко отново. Влез пак в църквата и застани на същото място“. Така завърши мистерията. Живеем в забавен свят. Изживяваме нещо, а то се променя с времето. Докато бях в онази красива, румънска църква, и видях мистериозното място, за което мечтаех в продължение на 10 години, вече пишех нова мистерия."

След успехите на "Историкът" Елизабет Костова издава още две книги. "Крадци на лебеди" и "Земя на сенки". Скоро ще четем и четвъртата й книга.

"Подготвях се за втората си книга. Четвъртата ще излезе догодина. Втората ми книга също се развива около мистерия, но не готическа. Сюжетът е посветен на зараждането на импресионизма във Франция. Колко радикално всъщност е било това движение. Също и модерна мистерия за художник, който иска да унищожи картина от 19-ти век, намираща се в Националната галерия по изкуствата във Вашингтон. Той, разбира се, е заловен от властите и пратен в психиатрична клиника. Въпросът е – защо прави всичко това? Всичко е свързано и с писма от 19-ти век. Отново проучвах много дълго елементите за този роман. Третата ми книга е за България. Казва се „Земя на сенки“. Разказва за млада американка, която идва в страната и опознава корените на местно семейство. Сюжетът тук е свързан с мрачна история от миналото, която въобще не е свръхестествена. Много е трагична и реална. Показвам и красотата на Българи я. Невероятно място е."

За четвъртата си книга Елизабет Костова се завръща към корените на „Историкът“. Авторката отново ще ни подари пътуване в света на готическите мистерии.

"Никога не съм предполагала, че ще създам още една готическа книга. Но изведнъж се появи идея и трябваше да я последвам. Предстоящата книга ще се казва „Мистериозна игра“. Разказвам за американец, отгледан от майка – историк. Всичко започва през 2016-та година. Съвсем наскоро. В началото на историята майката е починала от коварна болест в края на 50-те си години. Тя е отгледала сина си сама. Майката всъщност е главната героиня от „Историкът“. Историята ни запознава и с всичко, през което тя е преминала след събитията в първия ми роман. Но е и самостоятелна мистерия, която, този път, няма нищо общо с вампирите. Въпреки това е много мрачна и свръхестествена. В началото на книгата главният герой се връща към апартамента, който е споделял с майка си. С намерението да го продаде. Там обаче открива нещо, което не е забелязвал до момента. Нещо малко и мистично. Започват да му се случват странни неща."

С Елизабет решаваме да завършим разговора на български. Тя ми разказва за впечатленията й от България.

Още в интервюто на Иван Русланов с Елизабет Костова в "Понеделник вечер".