Автор:
Младен Петков
Новина
понеделник 12 януари 2026 21:30
понеделник, 12 януари 2026, 21:30
Сащ, Вашингтон
СНИМКА: https://pixabay.com/bg
Размер на шрифта
Американската столица отбелязва 50 години от създаването на музика, която се приема за душата на Вашингтон. На официална церемония преди миналия вторник специална награда по повода получи кмета на града Мюриел Баузър. Днес в Американски честоти Младен Петков разказва за музикалния стил познат като саундтрак на Вашингтон.
Ако смятате, че Вашингтон е само място за гигантски политически сблъсъци и че тези, които търсят парти атмосфера е добре да се насочат към друга дестинация – представата ви е грешна. Да, тук са Белия Дом, Капитолия и задължителни за посещаване музеи, но във Вашингтон има и парти атмосфера, която е достоен конкурент на купоните в Ню Йорк, Лондон, Мадрид или София.
Неделният брънч, блок партитата и нощния живот на U Street или на The Wharf са част от парти арсенала на американската столица. Tук и е родното място на го-го музиката, чиято мощна енергия завладява.
Миналия вторник в американската столица бяха почетени артистите, лидерите и визионерите, които стоят зад го-го музиката. Кметът на града Мюриел Баузър получи специалната награда за постижения на Го-Го наградите в Линкълн Тиътър.
Баузър получи наградата на церемония по повод 50 годишнината от създаването на жанра. Тя спечели наградата, заради усилията си официално да определи го-го музиката като музика на Вашингтон и да осигури инвестиции, които да помогнат бъдещите поколения да продължат развитието на този жанр.
“Go-Go е нашата история – напомня на Вашингтонци кои сме и откъде идва,“ казва Баузър като продължава
„За много от нас го-го музиката e била саундтрака на живота ни и пулса на Вашингтон. Благодарна съм на всички, които през изминалите пет десетилетия създаваха, защитаваха и поддържаха живота на го-го пряка по пряка, бийт по бийт.“
За баща на го-го музиката се сочи Чък Браун. Той я създава като смесва елементи от госпъл, блуз, фънк. Именно хитът на Чък Браун с Тhe Souls Searchers Bustin’ Loose се представя блестящо в Billboard в началото на 1979-та когато достига върха в арендби чарта.
Още за историята на тръгналия от Вашингтон жанр, който става на 50 години научете от новия брой на Американски честоти, в който са включени и следните ключови заглавия E.U. – Da Butt Chuck Brown & The Soul Searchers – Bustin’ Loose Junkyard Band – Sardines Michelle Blackwell – Reminisce (ремикс с Killa Cal), ще чуете и част от концерт от 1989-а на Junkyard Band в Хемптън, Вирджиния.
Още от Младен Петков в рубриката на БНР "Американски честоти" за "Понеделник вечер".
По публикацията работи: Гергана Хрисчева