"Страхиле, страшен войвода" – прослава на храбър български бунтовник

петък, 30 януари 2026, 20:00

Паметник на Страхил войвода в гр. Ветрен

Паметник на Страхил войвода в гр. Ветрен

СНИМКА: pa1-media.bg

Размер на шрифта

Ле­гендарният Страхил войвода е не само обаятелен герой от българския фолклор, а историческа личност. Живял е през втората половина на XVII век и според авторитетни източници е роден в село Ветрен – днес малък град в Пазарджишка област, разположен близо до изхода на планинския проход Траянови врата, където в древността е минавал римският път, съединявал Западна Европа с Константинопол.

Жителите на Ветрен векове наред се ползват със статута на дервентджии – християни в земите под османска власт, които имат специални задължения да охраняват планинските проходи от разбойници и да осигуряват преминаването на редовните военни части по време на походи. Организирани във военна структура, въоръжени и решителни, дервентджиите се ползват от специални привилегии, а ръководителите им са с ранг на паша – висша титла в Османската империя, равностойна в армията на генерал или адмирал. Роден в средата на тези смели мъже, Страхил не желае да служи на империята. Той въстава против потисниците, организира внушителна чета, атакува представители на властта и наказва онези, които притесняват българското население. За враговете е страшен не само с делата си, а и с външния си вид. Неслучайно в народните песни е известен като "Страхил страшен войвода" – легендите гласят, че e всявал страх само с един поглед.

"Страхил войвода", худ. Николай Русев

СНИМКА: Архив

Страхил се включва във въстанието, оглавено от българския бунтовник Петър, известен с прозвището Карпош. Застанал начело на хайдушка чета в Доспатско в края на XVII век, през 1689 г. Карпош вече има слава на прочут войвода и повежда българите в северните и североизточни части на Македония на бунт срещу османската власт по време на Австро-турската война. Фактът, че се е присъединил към Карпош, печели голям авторитет на Страхил войвода пред австрийците, които го считат за представител на бунтуващите се българи с ранг на генерал в австрийската армия. Изтъкнатият османски придворен летописец от края на XVII и началото на XVIII век Силяхдар пише за него с нескрита омраза. Според хрониста Страхил "развял байрак" с 200 души и "заедно с 4000 германци, маджари и хайдути" взел участие в нападението срещу Кюстендил през 1689 г. по време на Голямата турска война, влизайки в битка с многочислена редовна османска войска.

При подготовката на османското настъпление към Ниш Страхил успява да напусне крепостта и да избяга, но когато градът е завладян, семейството му е заловено и продадено в робство. След падането на Ниш съдбата му не е известна. Предание гласи, че е заловен и убит в Цариград, но според проучвания в началото на XVIII век заедно с четата си се е установил в Странджа. Името му се споменава за последен път през 1711 година по време на една от Руско-турските войни във връзка с хайдушки действия в тила на османската армия. Предполага се, че Страхил е загинал в района на странджанското село Факия. Знаменосец на Страхил е бил хайдутин с прякор Атмаджата – безстрашен колкото своя предводител и също възпят в народните песни.

Кадър от филма "Страхил войвода", 1938 г.

СНИМКА: mubi.com

Най-популярният текст на песента "Страхиле, страшен войвода" е диалог между Атмаджата и Страхил. Войводата разказва на знаменосеца си тежък сън, в който е видял много въоръжени до зъби преследвачи. Атмаджата го успокоява – само видът на Страхил е достатъчен да смрази всеки враг. На финала Страхил наистина се оказва лице в лице срещу многобройна вражеска войска и успява да убие предводителя ѝ.


Най-впечатляващата интерпретация
на песента за страшния войвода Страхил е обработката на Стефан Мутафчиев за солистка и народен хор, записана от голямата Валя Балканска с певиците от Фолклорен ансамбъл "Родопа" от Смолян
.

Стефан Мутафчиев (1942 – 1997)

СНИМКА: Съюз на българските композитори

Роден през 1942 г., Стефан Мутафчиев завършва Музикалната академия в София със специалност композиция при проф. Веселин Стоянов. Създаването на Държавния фолклорен ансамбъл "Тракия" в Пловдив през 1974 г. дава възможност на младия музикант да изяви несъмнения си талант като диригент на хор и автор на голяма част от песните и танците в първата програма на състава. До днес името му се свързва предимно с ансамбъл "Тракия", където е и главен художествен ръководител. В периода от 1977 до 1984 г. Мутафчиев е консултант на ансамбъл "Родопа", а сред най-ярките му творби, родени от това сътрудничество, изследователите без колебание посочват на първо място "Страхиле, страшен войвода".

Валя Балканска (на първия ред, в средата) с певици от ансамбъл "Родопа"

СНИМКА: rodopa-ensemble.com

Кариерата на Валя Балканска – една от емблемите на България, започва на 18-годишна възраст, с първите прослушвания за състава на новосформирания фолклорен ансамбъл в Смолян. Записът ѝ като солистка на великолепната песен за Страхил войвода датира от 1979-а – две години след като несравнимият ѝ хит "Излел е Дельо хайдутин", включен в Златната плоча на борда на "Вояджър 1", е започнал космическото си пътешествие.