"Гренландската криза" кара Европа да преоцени зависимостта си от американски газ

Еврокомисарят по конкуренцията Тереса Рибера предупреди да не се разчита "твърде много" на вноса на втечнен природен газ от САЩ, тъй като ЕС се стреми да диверсифицира енергийната си кошница.

"Знаем, че не можем да разчитаме на руски газ и че трябва да обърнем внимание да не разчитаме твърде много и на американски газ", каза ​​Рибера в интервю за радио RTE във вторник, предаде Блумбърг.

След руската инвазия в Украйна, Европа замени част от загубените си обеми руски газ с американски втечнен природен газ (LNG) и е подложена на натиск да увеличи тези покупки. Търговско споразумение с Вашингтон миналата година включваше ангажимент за закупуване на американска енергия за 750 милиарда долара до 2028 г.

Коментарите на Рибера идват в момент, когато позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп относно Гренландия доведе до напрежение с ЕС. Въпреки че обеща да не използва сила за завземане на територията, неговата "рамкова" сделка с НАТО включва разполагане на американски ракети и права за добив, целящи да не допуснат китайски интереси. Тя зависи и от това дали американският лидер ще спази обещанието си да не налага тарифи срещу европейските държави, отбелязва Блумбърг.

Миналата година ЕС се съгласи да ускори постепенното спиране на руския газ и да прекъсне връзките с някогашния си основен доставчик на горивото. Енергийните компании следят отблизо стратегията на блока за търсене на алтернативни източници, както и за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, тъй като се стреми да постигне нулеви емисии до 2050 г.

Ако Европа изпълни всички свои споразумения за доставка на американски втечнен природен газ (LNG) и усилията ѝ за намаляване на търсенето на газ се провалят, до 80% от вноса ѝ може да дойде от САЩ през 2030 г., в сравнение с 57% през 2025 г., съобщи Институтът за енергийна икономика и финансов анализ в доклад по-рано този месец. Според данни на института, европейският внос на втечнен природен газ от САЩ се е увеличил почти четири пъти от 21 млрд. куб. метра през 2021 г. до около 81 млрд. куб. м през 2025 г.

ЕС все още получава около 15% от доставките си на LNG от Москва, което прави Русия втория по големина доставчик на горивото за Европа след САЩ.

"Една от причините, поради които трябва да произвеждаме много повече собствена енергия, е, че не е добре да бъдем зависими от която и да е държава по света по отношение на енергийните си доставки. Така че трябва да бъдем много внимателни, че сега, когато се отказваме от руската енергия, не заместваме тази зависимост с други зависимости", каза пред репортери ден по-рано еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен.

Той направи коментарите си, след като девет държави с интереси в Северно море, включително Обединеното кралство, Норвегия, Германия и Нидерландия, заявиха на среща на върха в Хамбург в понедленик, че целта им е да подкрепят стабилно изграждане на 15 гигавата офшорна вятърна енергия всяка година между 2031 и 2040 г. ЕС иска да постигне целта от около 300 GW до 2050 г. - в сравнение с около 37 GW в момента.

Като част от тази цел страните също така се споразумяха съвместно да разработят около 100 GW офшорни вятърни проекти до 2050 г., което ще включва създаването на мрежа в Северно море с кабели, свързващи турбини с множество държави.

В понеделник страните от ЕС също така дадоха окончателното си съгласие за пълна забрана на вноса на руски газ от края на 2027 г.

На въпроса на срещата на върха в Хамбург дали Гренландия е част от дискусиите и какъв сигнал искат да изпратят служителите към САЩ, Йоргенсен отговори:

"Не сме против търговията със САЩ - даже напротив. Но разбира се, ние сме наясно - и това важи за всички страни, не само за САЩ - че не се стремим да заменим една зависимост с нова. Искаме да произвеждаме собствена енергия и нашата стратегия в бъдеще е да се освободим от газ".