Палиативната грижа у нас е в зачатък. Колко дълъг път има да извървим?

В България все още няма работещ модел на палиативни грижи за хора, които не могат да бъдат излекувани. Никой не знае и колко са лежащо болните вкъщи, нуждаещи се не само от облекчаване на болката, но и от емоционална подкрепа в края на живота си. Това споделиха участници в дискусия, организирана от сдружение Общност Мостове и фондация "Символ на любовта". Специални гости на събитието бяха лекари със специализация в областта на палиативните грижи и ръководители на центрове за мобилни грижи в Германия.

Палиативната грижа у нас е в зачатък, разказва Мая Стоицева от фондация "Символ на любовта", която е инициатор на разговора как може да бъде изградена такава система.

"Много малко някъде из България нещо се заговаря за палиативна грижа. Знаем, че има такива отделения по болниците. Дори да има отделения за палиативна грижа към големите болници, те или се използват за нещо друго, или са непрекъснато пълни. Това, което ние искаме да започнем – мобилна палиативна грижа в дома, не съществува в България."

Мобилната палиативна грижа обаче е добре развита в Германия – екипи от лекари и медицински сестри посещават болни хора в домовете им, като в зависимост от състоянието на даден човек посещенията могат да стигнат до 3 пъти на ден, обяснява Табеа Кайзер, ръководител на звено за такава грижа. В екипа ѝ има 15 обучени медицински сестри, които обгрижват пациенти от 3 населени места. Над 90 процента от болните хора умират вкъщи. 

Докато преди 7-8 години към звеното на Табеа Кайзер се обръщат предимно семейства на пациенти с онкозаболявания, към момента все повече стават хората с неврологични болести като Паркинсон и деменция, пациенти с бъбречна недостатъчност, белодробни и сърдечни проблеми. За използването на медицинска грижа заплаща една от здравните каси в Германия, а за дейностите, извършвани от болногледачи, разходът се поема от друга здравна каса.

В България първата крачка следва да бъде осъзнаване на нуждата от такъв тип грижа и обучение на лекари и медицински сестри на такава грижа, отбелязва лекарят по палиативни грижи д-р Биргит ван Ооршот.

"Много ще спечелим, ако хората, които са засегнати от това, се съберат и започнат да търсят помощ, подкрепа и идеи."

Палиативната грижа у нас трябва да бъде част и от здравната, и от социалната система, смята Мая Стоицева. Според нея остава голяма загадка дали здравното и социалното министерства могат да заработят ръка за ръка, "защото няма утвърдени пътеки, по които лекарят да дойде, да се погрижи медицинската сестра".