За изкуството на бохема с чаша вино в ръка

Знае се, че бохемът обича да вдига наздравица за изкуството, за любовта и приятелството. В Израел, много хора на изкуството се увличат от лозарство и винарство. Съществува едно сдружение, чието мото е  - "Когато влезе виното, излиза тайната", която дарява безвъзмездно своите вина за премиери, откривания на изложби и представяния на книги. С интелектуалци, опиващи се от идеята да свържат истините, които се съхраняват в душите ни с тези, които пази Обетованата земя ви срещаме сега:

"Казвам се Орна Лев. Преди да се захвана с винарство , преподавах литература. Историята на семейството ми е много драматична и реших да напиша семейна сага...чрез вино. Всеки вид вино, който сме създали е отделен том , разказващ за поколение от моята фамилия. През 1903г ,в тихо кавказко село пристига журналистът и писателят Теодор Херцел,. Чете публично откъси от книгата си – мечта за възстановяването на еврейската държава. Идеята запалва няколко младежи. Между тях е и прадядо ми - снажен млад мъж, току що е овдовял,( жена му умира при раждане). Тръгва пеша, към Обетованата земя с невръстното си бебе в ръце. Изминава пътя от Кавказ до територията на днешен Израел. Парче земя в район с блата и малария е купено за злато. Опитва се ,на него, да посади лозе, но е убит от живеещите наоколо араби. Бебето, което ми се пада баба, остава сираче и е дадено в сиропиталище. От там, е взето за възпитание от Меир и Цина Дизингов - семейството на легендарния кмет на Тел Авив. Но през първата световна война, турското правителство изгонва всички хора, които имат поданство на Руската империя. Невръстната тогава моя баба е изпратена в Египет. След завръщането постъпва на работа в дома на националния поет на Израел Хаим Бялик. Създава семейство и първото им дете е баща ми ( по-късно, заместник главнокомандващ на Израелската армия загинал в началото на Първата Ливанска война). Реших да се занимавам с винарство, когато в личните архиви на известна писателка, откриват снимка на прадядо ми, погребан в братска могила.( до тогава не знаех дори как е изглеждал) Реших да увековеча моите скъпи предци чрез вино."

"Казвам се Ави Фелдщейн. Пиша романи, философски трактати и произвеждам вино Като малък мечтаех да стана диригент. Учих музика. Но оркестър направих от пет местни винени сортове. Всяко от тях е добър солист. Има бели, червени и розови вина изготвени само от тях. Но на мен това ми бе недостатъчно. Реших да ги възпитам на колективизъм. Пребродих всички лозя на Израел. Кастингът спечелиха претенденти от три планини : Юдейските, Галил и Кармел. Хармонията на гроздето е уникална. Нарекох виното от тях Гилгамеш на името на героя от Ашомерския епос "Пътешествията на Гилгамеш" . Вероятно това е истинска личност, живяла през 16-17 век преди новата ера,. Бил бил е владетел на град Урук и успява да победи многоброен и силен враг. В епоса, той е три-четвърти бог и една четвърт човек. След като загубва най-верния си приятел, Гилгамеш тръгва на пътешествие в търсене на смисъла на живота и безсмъртие, където въпреки че побеждава различни митични чудовища не открива безсмъртието, а само утешението от смъртта IЗащо съм се насочил към епоса от Месопотамия? Защото заедно с въвеждане на цифрата нула или откриването на колелото, тя е люлката на организираното земеделие. От него са се учили всички народи, включително и нашият. В търсене съм на оригинално израелско вино. От динозаврите във винарския бранш съм. За 40 години научих, че освен опити и изследвания при приготвяне на вината, съществуват и философски търсения. Доброто вино е като майсторски заснет приключенски филм. Екшънът и сюжета са за масовият зрител. Подтекста и дълбоките обобщения са за интелигентната публика. И при виното е така. Една винарска изба не може да разчита само на определен кръг клиенти. Доброто вино е като епоса, провокира въображението. То е класика, но и иновация."

"Казвам се Рони Тушия. С мъжа ми се запознахме във Факултета по киноизкуство и телевизия на Телавивския университет. Той бързо стана много известен композитор и изпълнител на произведения за синтезатор. Написа и музиката за филми, театрални постановки и балети. Издаде авторски музикални албуми. Гастролирал е много места по света. До онзи съдбовен концерт в Берлин. На известен музикален музикален фестивал, свиреше с групата си пред препълнен салон, в най -голямата концертна зала на града. След овациите, на сцената заприиждаха почитатели да си направят селфи с музикантите. Но организаторката не им позволи да общуват с публиката. Извика ги в офиса си и дори им плати много повече от уговореното . Усещането бе:

"Добри сте и аз ви купувам, но до тук, аз съм бизнес дама". Накара го да преосмисли живота си. Върнахме се в Израел и наехме малък апартамент в беден квартал на Тел Авив. Дворът бе обрасъл с тръни. Облагородихме го и си направихме зеленчукова градина. Стигаше колкото за салата. Когато откъсна първият домат от градината реши, че това ще е неговото изкуство. Нямахме пари да купим земя и когато прочетохме, че се раздават безплатно 7 декара в пустинята до египетската граница не се колебахме. Отглеждаме различни зеленчуци и плодове, каквото виреят на това място сред пустинята. Имаме маслинови, смокинови дървета. Обърнахме се и към Бога. На мъжа ми, не му хареса вкуса на литургичното вино. Реши, че освен мелодия за молитвата, трябва да създаде и вино към нея. Нашите вина година след година завоюват медали на престижни винени фестивали. Но сме стегнали само до сребърни Мечтаем и работим тежко, за да завоюваме златен медал. Сами обработваме лозята си вече 13 години и привим вино, вече 5 години. Не съм загърбила и професията си. Като специалист по психодрама, веднъж седмично се занимавам с младежи, опитващи да се откажат от наркозависимост. За нас с мъжът ми, изкуство е всяка дейност, в която си творец. Винарството и земеделието са точно такива. Надявам се, че в бъдеще, мъжът ще се върне и към музиката. Ще продължи да композира. Много е талантлив!"

Репортаж на Феня и Искра Декало за "Рано в неделя".