НКФХ "Цитаделата": фенските светове, създаващи общности и бъдещи читатели

Фентъзи, фантастика и хорър отдавна не са "ниша", а живи културни територии с верни читатели, активни фен общности и все по-силно българско присъствие. Това беше във фокуса на предаването "Аларма" по програма "Христо Ботев", посветено на 25-ото юбилейно издание на наградите на Националния клуб за фентъзи и хорър "Цитаделата" – отличия, които вече четвърт век се избират пряко от феновете.

Гости в студиото бяха д-р Александър Драганов, председател на "Цитаделата", Вида Делчева – носител на наградата "Българска книга на годината" за дебютния си роман "Слънцеломи", и д-р Стефан Недков от издателство "Инфодар", отличен като Преводач на годината.

Д-р Александър Драганов разказа за пътя на "Цитаделата" от първите години под името "Конан" до днешния мащабен фенски проект с десетки категории и хиляди гласували. Според него именно фенският вот отличава наградите – като алтернатива на алгоритмите, маркетинга и "експертните" канони.

Наградените заглавия очертават любопитна картина на фенския вкус:
• Silksong – Игра на годината
• "Хари Потър и Огненият бокал" – Книга на годината
• "Аватар: Огън и пепел" – Филм на годината

Разговорът засегна ролята на продълженията, дълготрайните светове и носталгията, но и все по-видимото преминаване от фен творчество към авторство, включително примери за романи, започнали като фен фикция.

Вида Делчева сподели как е приела отличието за "Слънцеломи" – роман, който печели фенски вот в силна конкуренция и вече е отличен и в читателската класация на SciFi.bg. Тя говори за съмненията, рисковете и свободата да пишеш фентъзи на български днес, както и за онова, което докосва читателите – световете, героите и емоционалната честност.

Д-р Стефан Недков защити силна теза: преводът за деца е най-отговорният превод. Наградата му е за адаптации на класически произведения, сред които и "Дракула" – книга, която според него децата обичат, но от която често именно възрастните се страхуват.

В разговора той постави въпроса защо фентъзито и хорърът се подценяват като "измислици", какво всъщност развиват тези жанрове у децата и защо мисията на издателството не е просто да издава книги, а да върне удоволствието от четенето. Според него именно фентъзито съхранява детското и у възрастния – и това е една от големите му сили.