Божидар Чеков за новата си книга - "Билет за връщане"

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом. На десет години се мести в София, където завършва Полиграфически техникум „Юлиус Фучик“. Първите му публикации са във вестник „Трудово дело“, орган на трудовите войски. Сътрудничи още на вестниците „Народна младеж“ и „Народна армия“.

През март 1966 г. Божидар Чеков е най-младият автор публикуван в месеца на българския разказ, организиран от вестник „Вечерни новини“. Спортува активно и печели градски и републикански юношески шампионати по бокс.

След като СССР окупира Чехословакия и слага край на надеждите, които Пражката пролет ражда в целия Източен блок, Божидар Чеков успява да избяга във Франция. Завършва Полиграфически институт „Естиен“ в Париж и повече от 40 години работи в печата и хартиената промишленост.

Няколко пъти е награждаван за гражданските си изяви и успешната си кариера. Избиран е за съдебен заседател и е носител на златен медал за „Почтеност и труд“.

След падането на Берлинската стена се връща в България често, издава няколко книги. Последната, която беше повод за нашия разговор, е "Билет за връщане".

"Трябва всичко да се използва. Да... да не се противопоставят нещата, както днес гледам по телевизията: едни са за Европа, другите за Америка. Не бива така. Ужасно е въоръжаването. Не бива да се подмазваме. Една избирателна система трябва да е опростена. Тука я усложняват и няма да се оправи, докато е с ето такива бюлетини по един метър. И преференции! Ами как преференции, бе? Отиваш, избираш и край. Защото Наполеон е казал: „Малък чертеж е по-важен от дълго слово.“ Аз броя от 50 години във Франция, за мен е чест да участвам в броенето. Ама то не се плаща. Броенето е публично. Трима души сме, 200 плика. Половин час – всичко е готово. Има телефони: „Ало, ето резултат.“ Никой нищо не казва, тук никой нищо не казва. Никой не ми обръща внимание, като показвам това нещо. Но не искам повече да се занимавам с това нещо. Но ви казвам: Вие сте българка, граждани сме. Аз съм общителен човек и това ме спасява и ме спаси. Аз... аз съм много приказлив, защото имам дарбата да разказвам."

Защо да се връщат българите тук? Не Ви питам с недоумение, просто да кажете мотивите. Предимствата на родната страна, на България, в сравнение с хората, които избраха или ще изберат да се върнат.

"Аз съм от буржоазен произход. В моето досие пишеше... дядовците ми са индустриалци. Единият е Кузман Чеков от Гръцка Македония, е първият българин, допуснат... македонец, българин, допуснат до школата, тъкаческа школа в Лион за коприна. Завършил с първа награда и създава в България копринена индустрия. Съпругата ми намери извадки от Държавен вестник, където се пише как Парламентът гласува субсидии за дядо ми за развитието на тази индустрия. Имал е магазин за продажба на коприна на „Витошка“ и „Алабин“ ъгъла. Там е ходила царицата".

Съпругата на Борис III?

"Не, не, преди това – на Фердинанд. Ама чак до Борис III са пазарували там и то е било като мода, защото това е най-най-скъпата, най-скъпият плат е коприната, нали – буржоазията. Но не мразя никого. Никаква омраза не изпитвам и това ми каза човекът, който ми помогна за тази книга, казва се Калин Тодоров."

Бог да го прости.

"Да. Той ми помогна и казва: „Божидаре, в каквото ти пишеш, няма омраза.“ Аз не изпитвам омраза към никого. Избрал съм само положителни неща, защото хората трябва да имат енергия, енергия и оптимизъм, за да оцелеят. Необходимо е за тоя народ, българския... Има нещо много ценно: ние сме оцелели седем века..."

Още в интервюто на Маргарита Дойчинова с Божидар Чеков за "По първи петли".