Проф. Вили Лилков: В дълг сме към паметта на убитите от т.нар. Народен съд

"Комунизмът все още разделя обществото, защото през всички години след него политическите наследници на злодеянието, наречено "народен съд", не изразиха искрено покаяние. ... Нека БСП, наследница на БКП, които непрекъснато говорят за помирение, да помогнат с дела да се заличат тези рани".

Това каза пред БНР проф. Вили Лилков, автор на изследвания за периода на комунизма в България и репресиите на тоталитарната държава, като добави:

"От друга страна - продължава пропагандата и внушенията на една група историци, които внушават, че този съд едва ли не е бил законен и се е провел по всички правила и норми, въпреки че той е бил извънреден съд, и те внушават, че тези присъди едва ли не са законни".

Като общество сме в дълг към паметта на убитите от т.нар. народен съд, подчерта проф. Лилков:

"Въпреки че се написаха доста книги, изследвания, натрупа се достатъчно фактология за това какво е станало на 1 февруари, това не се отрази в учебниците. Защото, ако ние искаме поколенията да добият реална представа за това, което се е случило, би трябвало задължително истината да влезе в учебниците. Затова е непрекъснатият спор и този разговор, воден по мъчителен начин, няма скоро да спре. Срещу заблудите най-добре е да се работи с документи, срещу лъжата - с истината".

Той подчерта, че "Народният съд" се дължи на това, че Червената армия на СССР е окупаторка в България по това време:

"И тя гарантира точно тази вакханалия - да се извършват безконтролни арести, да се гласува да се приеме извънредно законодателство, да се вкарват в т.нар. народен съд хора без юридическо образование, дори хора без образование. В България има 80 народни съдилища и някои от тях завършват дейността си дори през април 1945 г. В провинцията има надпреварване къде повече хора ще бъдат убити. Има хора, които са подписвали смъртни присъди с отпечатък от палеца си, защото са били неграмотни. Червената армия гарантира да се проведе този народен съд, но преди това има едни 40 дни, така се наричат, а всъщност са доста повече, в които се извършват масови убийства без съд и присъда. ... Документирано е в спомените на един от най-големите разбойници по това време и убийци - Мирчо Спасов, който става генерал след 9 септември 1944 г., активен борец против фашизма, носител на ордени, който казва, че между него и Тодор Живков е имало съревнование кой ще ликвидира повече хора".

Разговорът за жертвите на болшевизма в България трябва да се проведе, когато сложим всички документи на масата и когато проявим искрено желание раната да бъде затворена, смята професорът и добави:

"Едва тогава можем да говорим за помирение".

Да се променят имената на улици в населените места в цялата страна, кръстени на хора, които е доказано, че са били терористи, а някои и физически убийци, предложи Вили Лилков, който е и общински съветник в София.

Според него в последните години се наблюдава огромно желание да се реабилитира това минало "и да се преразглежда европейският път на България и каузата, която беше формулирана 90-те години по българските площади":

"Тази кауза трябва да се следва, тя не трябва да се подменя!".

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Вили Лилков в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл и да видите видеото.