Дора Куршумова: В ателиетата децата с удоволствие изработват престилки

Проектът "Традиционната носия на българката – опознаване чрез картини, лекции и работилници" представя уникална художествена изложба, съставена от 25 живописни творби, изработени с техниката восъчен батик, на които са изобразени жени, облечени в традиционни носии от различни региони на България. Творбите разкриват богатството, колорита и символиката на българската женска премяна, като акцент е поставен върху божигробската престилка – уникален елемент от носията в котленския регион. Автор на проекта е Дора Куршумова, която в предаването "Следобед за любопитните" разказва повече за него.

"Отдавам животът си на каузата за запазването и предаването на българските традиции, за да може всички които намират българското в себе си, да го съхранят. Да научим децата да питат своите майки и баби за всички традиции в районите както в облеклата, така и в музиката и храните, за да останем българи като част от общото европейско семейство. Чрез одобрението и съдействието на Национален фонд култура, аз имам възможността да покажа картини, които съм рисувала преди и са посветени на българската носия. Дава ми възможност да направя работилници за божигробски престилки и божигробски кърпи и да разкажа и помогна на хаджийската премяна да стане по- известна отколкото е, защото тя е известна, но само в котленския край. Чрез моите работилници деца от Нова Загора, селата в региона от Котел ще могат да се докоснат до запазените дух и традиции, сами да опитат да изработят такава престилка, защото те не знаят, както и какво е коланче за престилка. Тези работилници и изложбата ще организирам от 10 до 12-ти февруари в музикалните училища и читалището в Котел. Хаджийската премяна е замислена вероятно от някоя хитра котленка през 19-и век. Тази дама се облякла освен в копринени дрехи, без шевица, модерни по онова време в нещо по-различно. От една божигробска кърпа т.е. забрадка за глава, донесена по онова време или от Атон, или Божи гроб, котленката е направила една престилка. След това се появяват престилките с възрожденска щампа в региона. Самите престилки по онова време са изработвани от монасите с восъчен печат, багрени от индиго. Тези 200-годишни престилки все още са запазени в селища като Жеравна, Тича, Градец, Медвен и Котел. Нито една от тях не е избеляла, като всички са поръбени на ръка и са с коланчета, и това отличава тази премяна. Всяка премяна съдържа блуза или рокля от лъскавите атлазени платове, внасяни тогава от чужбина, с един подплатен елек, отгоре се слага тази престилка и отгоре колана с пастите, ако жената е невеста, защото само невестите имат пасти. Отгоре се слага една много голяма огърлица, която е като икона, която наричат куна, разказа в предаването "Следобед за любопитните" Дора Куршумова.

Дора Куршумова е счетоводител, художник и писател-краевед. Тя е истински будител в 21 век. Сливенски будител. С усмивка на уста тя твърди, че за разлика от повечето хора има цели седем професии. Пресметнала ги е наскоро, когато трябвало да се отзове на молбата на своята внучка да опише това какво работят родителите на момичето. Те били заети и Дора Куршумова представила семейството, заедно със своите седем професии.

Целият разговор на Ани Костова с Дора Куршумова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.