Илюзията на контрола

В този епизод на Ex Ante говоря за тема, която постоянно се появява в разговорите около приемането на еврото. Това е очакването, че държавата може чрез повече контрол да направи живота ни по-стабилен, по-предвидим и по-сигурен. Най-често това очакване се изразява в призиви за намеса в цените, за тяхното замразяване или фиксиране, така че несигурността около прехода да бъде намалена.

Много хора приемат, че сложни системи като икономиката и пазарните отношения могат да бъдат управлявани по същия начин, по който управляваме завод. Теорията за сложните системи обаче показва, че колкото по-сложна е една система, толкова по-ограничена е възможността тя да бъде централизирано контролирана без да се наруши функционирането ѝ. В определени случаи опитите за контрол могат да доведат и до разрушаване на системата.

Демонстрирам тази идея чрез мисловен експеримент със симулация от типа Монте Карло. При малко на брой правила и минимални допускания се получават резултати, които излизат извън човешката интуиция и очаквания. Простото начало ражда крайни и трудно обясними състояния.

От тази гледна точка разглеждам и предложенията за регулиране и контрол на цените. Те са лесни за формулиране в закон, но ефектите им се разпространяват в цялата икономическа мрежа и често се проявяват със закъснение. В много случаи крайната цена се плаща от хората, които мерките са имали за цел да защитят. Затова, когато ни предлагат привидно прости решения в сложна среда, най-разумно е да останем скептични към тяхната ефективност.