Оптимизмът е умение, което можем да развиваме

В неделния сутрешен блок гостува позитивният психолог Ваня Кънева, в разговор за оптимизма, избора и начина, по който мислите оформят ежедневието и бъдещето ни. Темата звучи особено актуално в период на несигурност и бързи промени, когато въпросът не е дали ще има трудности, а как ще ги посрещнем.

„Отдавна, вече, е научно доказано, че оптимистите като цяло са по-здрави. И дори когато им се случи някакво здравословно премеждие, те по правило се възстановяват по-бързо и по-добре."

Според нея този факт сам по себе си е достатъчно показателен, защо оптимизмът не бива да се подценява като житейска стратегия.

Голяма част от преживяванията ни не са обективно „добри“ или „лоши“, а зависят от нашата вътрешна настройка. В деветдесет процента от случаите, нещата се определят от нашето отношение към тях. Хората много често пропускаме хубавото, защото очакваме най-лошия възможен сценарий. 

Ваня Кънева обръща внимание и на това, че и песимизмът, и крайният оптимизъм могат да бъдат подвеждащи.

„Двете крайности са еднакво недобри и крайният песимизъм, и онази еуфорична нагласа, която няма връзка с реалността. По-здравословният подход е балансът, да сме подготвени за трудностите, но да се държим за по-добрия изход. Премъдрият ми съпруг има една много мъдра мисъл, която казва -  нито един кораб не влиза в океана с идеята за корабокрушение. Но, така или иначе, всеки кораб има като стандартно оборудване спасителни лодки и спасителни жилетки. И в тия времена, в които живеем, с толкова много неопределеност, с толкова много неяснота и бърза динамика, действително е добре да сме наясно със себе си и добре да познаваме своята склонност да реагираме по определен начин, на събитията от живота и в нашето ежедневие.“

В разговора присъства и темата за позитивната психология, научната рамка, в която работи и се развива Ваня Кънева.

Това е дял от психологията, който се занимава с добрите неща в живота и с нашите силни страни, за разлика от класическите подходи, фокусирани основно върху тревожността, стреса и разстройствата.

Според позитивната психология оптимизмът не е предопределен по рождение, а може да бъде научен. Като пример тя посочва основателя на позитивната психология Мартин Селигман и неговата концепция за „придобития оптимизъм“.

„Той споделя, че по-голямата част от живота си и младостта си, в ранните си години е бил краен песимист и е бил невероятно скептичен. В един момент, в който неговата дъщеря го е провокирала и му казала, че е твърде мрачен и кисел и че в живота има и толкова много хубави неща. Децата са невероятна сила, в тази си способност да ни мотивира да погледнем по-широко на света. Така той е влязъл в историята на науката с първите си изследвания, които са били посветени на заучената безпомощност и след това става един от най-ярките изследователи на оптимизма. Във всеки един момент човек може да направи избор да промени отношението си към случващото се“

Разликата между оптимиста и песимиста се крие в начина, по който си обясняват неуспехите, дали ги възприемат като единично изключение или като доказателство за лична неспособност. Когато човек започне да наблюдава мислите си, той постепенно развива умението да спира обезсилващите вътрешни диалози. Хората избират начина, по който мислят, а това директно влияе върху поведението им и начина, по който преживяват ситуациите.

Погледът към следващата година на позитивния психолог Ваня Кънева, също минава през този избор. Нейната настройка е определено оптимистична. 

„Промените са неизбежни, но именно в неопределеността има повече възможности ние сами да създадем хубави неща. Отдавна съм го приела този факт и се старая това да не ме натоварва, защото най-сигурното нещо са промените. Промените в това време, в което живеем, има много неопределеност и тази неопределеност всички ни тревожи малко или много. Тя повишава и този общ тревожен фон. Но, пък от друга страна, когато нещата са неопределени, има много по-голяма възможност ние да ги определим по определен начин, тоест да създадем повече възможности за хубави неща. Много ми се иска следващата годината да бъде по-мирна, да бъде по-спокойна и в края ѝ да имаме още повече основани и  повод за оптимизъм.“

Според нея фонът, в който ще се случват събитията, зависи от това дали ще изберем да бъдем по-подкрепящи, по-внимателни и по-свързани помежду си.

В заключение тя ни напомня, че оптимизмът започва от всекидневните избори. Дори в най-мрачния ден можем да решим да бъдем щедри на усмивки и внимание. И, именно, в този избор се крие възможността да споделим собствената си светлина със света, малко по малко, но с реална промяна.