България е в дежавю - все очакваме някой "да ни спаси"

Относително спокойно е на политическия терен в навечерието на извънредните парламентарни избори. Днес приключват консултациите при президента, който трябва да реши на кого от предвидените в Конституцията представители на институции да възложи съставянето на служебно правителство.

Според политолога проф. Тодор Танев една от основните слабости на българския политически процес е начинът, по който страната възприема собственото си място в Европа и света. Той отбеляза: 

Ние сме малка страна, но по-важното е, че сме приели да бъдем такава. България нито териториално, нито като население е толкова малка, а е и член на Европейския съюз (ЕС). Гърция и Полша използват това членство, ние – не. 

Политологът засегна темата за глобалната несигурност и възхода на авторитарни режими. По думите му светът върви към силови модели на управление, а малките държави, които нямат ясна стратегическа ориентация, стават особено уязвими. Проф. Танев обясни: 

На диктатора в главата му какво има, каква е следващата стъпка, никой не може да знае, така че ние сме зависими от това.

По отношение на евроскептицизма в България Танев призна, че той е широко разпространен и до известна степен обясним.

Даже тези, които са еврооптимисти виждат стратегическото, ако не безсилие, то поне стратегическата слабост на ЕС да се ориентира сред напълно непонятни антиевропейски културни режими на запад и на изток от Европа. Европа е много по-фина, по-деликатна, тя продължава да бъде много по-интелектуална от тези, които са на изток и на запад. И някак си изгубихме стратегическата линия.

В същото време политологът обърна внимание на българските парадокси – от символични жестове срещу еврото и неговото унищожаване чрез драсканици върху банкнотите, до усвояването на европейски средства.

Някъде в едно село видях пред местния зърнар да се развява българското и руското знаме, а отдолу имаше табела по точно какви европейски проекти му плащат. Това няма да го видите не само в Румъния, но и в Гърция, където отдавна има евро.  

Дежавюто в българската политика според него е постоянно – очакването „някой да ни спаси“.

Колко пъти сме търсили да ни спаси някой – то не беше Жорж Ганчев, то не беше цар, така май ще продължим още малко нататък.

Политологът добави, че в същото време младите поколения все по-слабо се влияят от политическите внушения. И беше категоричен: 

Те имат повече информация от нас и виждат фалша, включително тролската пропаганда. Ако усетят повторение на старите модели, ще бъдат отвратени. България няма да се върне към сценарии като Беларус.

Той разгледа и промяната в класическото разделение ляво-дясно, което според него днес минава през неравенството и достъпа до информация. И предупреди: 

Информацията е по-ценна дори от парите. Изкуственият интелект вече е между нас, но той се учи от среда, която често е пълна с шум и помия. А различният достъп до информация задълбочава социалните разделения, т.е. новото ляво-дясно е свързано именно с изкуствения интелект. Такива са времената, всичко се променя много бързо, най-малко се променя човекът.

По отношение на президента Румен Радев проф. Танев отбеляза промяна в ролята му:

Румен РАдев като президент доскоро се държеше по-скоро като наставник на партиите. В момента вече е един от партийците, друг въпрос до каква степен е институционализирано това, което прави. Тук е много важно как тази формация, както и да изглежда в бъдеще, ще се определи. Чакаме да видим дали ще се определи като конюнктурна, за да се печелят повече подкрепящи и да се правят компромиси, защото той се показваше като не толкова компромисен. Ако е безкомпромисен, нека каже с коя чуждоземска столица е на път, или с кои слоеве на населението би повел хорото.

В по-широк план Танев вижда ситуацията като част от глобален конфликт. Той обобщи: 

Ние сме във война – във фланга ѝ. И този фланг понякога е по-важен от фронта. Нас са ни заприходили и никой от тези, които са ни заприходили, няма да разреши да става нещо тук, което не се контролира от тях. Така е било, така и ще бъде, а тук има достатъчно много страхове от едните и от другите, страхове на нашите политици, липса на ориентация, опити... Да видим докъде ще ни доведе тази неопределеност, която е понякога малко срамна.