Преживяваме не страх от еврото, а умора от несигурността около нас

Как ни влияе смяната на валутата? Защо за някои хора тя е просто техническа промяна, а за други – сериозен вътрешен стрес? Психологическите и културните бариери пред въвеждането на еврото коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив социалният психолог доц. д-р Николай Димитров.

Според него дори хора, които рационално разбират процеса, признават, че първата среща с новите числа носи тревожност. По думите му темата е силно емоционална и това, което преживяваме, далеч не е просто икономическа промяна, а за много хора – истинска психологическа буря.

Като получих фиша си за заплата, веднага започнах да смятам дали тези пари са ми като декемврийските и дали някой цент не се е загубил някъде.

Психологът е на мнение, че месец след въвеждането на еврото, обществото не вижда само смяна на валута, а смяна на психологически ориентири.

Без да драматизираме, хората започват да си задават не толкова въпроса „колко струва“, а „колко боли“. Това е напълно нормално и не означава, че сме станали по-глупави или по-манипулирани, а за класическа ротационна криза и това, че и цените, и заплатите се свиха наполовина, създава неизбежна ирационална илюзия за обедняване.

Доц. Димитров посочи, че това не е само български феномен. Същите реакции са били регистрирани при въвеждането на еврото в Германия, Италия, Франция и Австрия – особено в държавите, където числата в заплатите и цените са намалели номинално. Там, където сумите са се увеличили, объркването е било значително по-слабо.

Причината е проста – мозъкът ни не мисли в проценти, а в познати числа. 2 000 лева не се преживяват като равностойни на 1020 евро, а "рязане", като намаляване, дори покупателната способност да е същата. За някои хора това означава поевтиняване, а за други – ги вкарва в ситуация на стрес. И дори рационално да смятаме, че всичко да е намаляло с едно и също съотношение по официалния валутен курс, емоционално за нас всичко изглежда свито – и цените, и заплатите, покупателната ни способност изглежда свита. И когато и числата в заплатата ни се смалят, самочувствието започва също да се смалява.

Социалният психолог открои три ключови фактора, които засилват усещането за поскъпване. Първият е инстинктивното закръгляване.

С години сме мислили, че два лева са едно евро, а сблъсъкът между този автоматизъм и реалния курс от 1,95583 създава напрежение. Вторият фактор е реалното закръгляване нагоре от страна на някои търговци, което активира т. нар. негативно внимание – мозъкът запомня една повишена цена много по-силно от пет непроменени или намалени. Третият е добре познатият принцип на поведенческата психология, че загубата боли повече от печалбата. Една по-висока цена „изяжда“ усещането за всички останали, които не са се променили.

Колко време е нужно за адаптация? Според доц. Димитров отговорът е индивидуален – за някои процесът вече е приключил, за други ще са нужни между три и шест месеца, докато мозъкът превключи и започне да възприема еврото като основна мярка. 

Защото проблемът не е в това, че сменихме валутата, а че стана във време, когато хората бяха емоционално изтощени. В момента ние преживяваме едновремнно и валутна промяна, и институционална нестабилност, и радикални политически ходове, като оставката на президента Радев. Когато политическата обстановка изглежда хаотична, хората губят усещането за предвидимост, а ние имаме нужда да живеем в предвидим и подреден свят, в който да знаем какво следва. В момента, в който изобщо не можем да предвидим какво следва, всяка цена става политическа.

Според социалния психолог в тази ситуация носталгията по „преди“ е неизбежна – не защото е било по-добре, а защото е било по-предвидимо. "Това, което преживяваме днес, не е страх от еврото, а умора от несигурността около нас", заключи доц. Николай Димитров.