Прошката като приемане – вътрешният избор да продължим

Какво всъщност означава да простим? Жест към другия човек или процес, който се случва дълбоко вътре в нас? В разговора си с психолога, фамилен терапевт и констелатор Янка Делева разглеждаме прошката отвъд обичайното ѝ разбиране – не като морален акт, а като вътрешно движение към свобода.

По думите ѝ, самата дума „прошка“ често поставя даващия я в по-висша позиция. Този, който прощава, сякаш стои „отгоре“ – той решава, той отсъжда. Тази роля обаче може да носи скрита тежест. Понякога казваме „Прощавам ти“, но вътре в нас болката остава. Прошката, дадена насила или по задължение, не освобождава – тя напряга.

Затова Янка Делева предлага една фина, но съществена промяна – да заменим прошката с приемане. Приемането не изисква превъзходство. То не означава да оправдаем чуждото поведение, а да признаем случилото се и да поемем отговорност за собствената си посока нататък.

Когато приемаме, ние си връщаме избора. Избираме дали да останем в ролята на наранени или да продължим напред с повече осъзнатост. Приемането носи равнопоставеност, доверие и вътрешна зрялост.

За разликата между прошка и примирение, за освобождаването отвътре и за това защо истинската лекота започва със самите нас – чуйте повече в разговора с Янка Делева в прикачения аудиофайл.