Със специална програма и много постижения

Националният литературен музей ще отбележи своя 50-годишен юбилей

петък, 30 януари 2026, 17:40

Атанас Капралов

Атанас Капралов

СНИМКА: Радио София

Размер на шрифта

50 години от откриването на Националния литературен музей в София се навършват през януари. Институцията отваря врати през 1976 година. Юбилеят е прекрасен повод да поговорим с директора Атанас Капралов. В странницата на музея той написа прекрасно пожелание, в което изрази увереност, че екипът ще продължи да изкачва своите собствени върхове, както и мисията за опазване на литературната памет на България.

Поглед към изминатия път и към предвидените събития през настоящата юбилейна година за институцията, която представя експонат на месеца: издание на "Подир сенките на облаците" със собственоръчни корекции на Пейо К. Яворов, нанесени броени седмици преди смъртта му.

“Да, дойде годината, в която ние трябва да празнуваме, само че за нас празникът означава повече работа. С това, което сме предвидили да се случи, се опитваме да обхванем този 50-годишен период, за да покажем, че работим екипно, въпреки че нашата институция още от създаването си, беше лишена от нещо много важно и основно, това е сградата, експозиционната площ.

Когато станах директор на НЛМ си поставих няколко важни задачи в тази посока. Нямахме място, където да показваме своите ценности, своите постижения, но постепенно в някаква степен нещата се промениха.

Когато говорим за постиженията, ние ремонтирахме Къща-музей "Христо Смирненски". Не само, че сградата вече има съвсем различен вид, но там вече има зала, в която провеждаме периодично събития - прекрасна зала, в която можем да каним съвременни български автори, да организираме изложби.

В края на миналата година открихме изложбената зала “Тома Измирлиев“ с изложба, посветена на брата на Христо Смирненски, място, където периодично предвиждаме да се организират изложби“, изтъкна Атанас Капралов.

Още подробности за постигнатото  от екипа на НЛМ  и това, което планират за юбилейната 2026 година, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
 

По публикацията работи: Спаска Давранова