Българите искат възобновяема енергия: проучване на „Грийнпийс“ – България

Ново социологическо проучване за „Грийнпийс“ – България показва, че българите, независимо от партийните си предпочитания, подкрепят енергийния преход и инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Данните разкриват сериозно разминаване между обществените нагласи и държавната политика в енергийния сектор.

За коментар по темата разговаряхме с Балин Балинов – координатор на кампанията „Енергийни решения“ в „Грийнпийс“ – България.

„С най-голям процент българите подкрепят инвестиции във възобновяеми енергийни източници“, обясни Балинов. „32% от анкетираните смятат, че държавата трябва да развива именно възобновяемата енергия – чисти източници, които не замърсяват околната среда и въздуха. Други 25% предпочитат инвестиции в енергийна ефективност.“

Според Балинов това не е случайно: „Все повече хора сами инвестират в подобряване на енергийната ефективност на домовете си – смяна на дограма, саниране на блокове, по-добра изолация. Това вече не е мода, а стандарт. Препоръката на нашата организация е да се премине към модел на съфинансиране от страна на домакинствата, защото така мерките достигат до повече хора и кварталите стават по-уютни.“

Проучването показва и интересна разлика по пол: „40% от жените настояват за инвестиции във възобновяема енергия, докато при мъжете процентът е 24%. Това показва, че жените обръщат повече внимание на качеството на живота и състоянието на околната среда.“

„Въпреки категоричните данни, решенията на властта изглеждат различно“, каза Балинов. „Политиците обикновено комуникират с хората в предизборни кампании, но след това прилагат мащабни и скъпи проекти, свързани с ядрена енергия или добив на газ. Това не съответства на ежедневните нужди на хората и създава риск от корупция при харчене на огромни публични средства.“

Една от най-популярните теми са енергийните общности, при които граждани обединяват ресурси и произвеждат собствена енергия. „78% от анкетираните одобряват този модел“, посочи Балинов. „В България обаче той все още е трудно приложим. Законодателството е ново и има административни спънки. Първите успешни модели се реализират с помощта на общината – в Габрово, Бургас и скоро София.“

Балинов подчерта: „Само 4% от българите искат инвестиции в газ и нефт, а 2% – във въглища. Въпреки това държавата продължава да подкрепя такива проекти, което се дължи на мащабните интереси и заетостта в сектора. За да се осигури преход без да бъдат ощетени хората, е създаден механизма за справедлив преход, който цели всички въглищни региони да получат финансова подкрепа за промяна.“

 „Справедливият енергиен преход означава никой да не бъде изоставен – нито работещите във въглищната индустрия, нито потребителите на енергия“, обясни Балин Балинов. „В България вече имаме фонд за справедлив преход и мерките започват да се прилагат в трите въглищни региона. Опитът от Румъния показва, че с активно участие на местните хора може да се постигне сериозна промяна без да се губи качество на живота.“

 „Гражданите добре разбират последствията от изкопаемите горива – зависимост от газ, климатични промени, екстремни явления като горещи вълни, засушавания и наводнения“, каза Балинов. „Най-лесният и достъпен начин за справяне с тези проблеми е преминаването към възобновяеми източници. Вече е възможно всеки да произвежда енергия за собствени нужди – на покрива или дори на балкона. Това е не само икономически изгодно, но и полезно за природата и здравето ни.“