Между математиката и стана

„Нишки, които помнят. Цветове, които говорят“, така нарича своите ръчно тъкани изделия 23-годишният майстор Ивайло Иванов. А за себе си младият мъж от Антоново казва - по професия - учител по математика, по сърце – тъкач.

Ивайло тъче черги от вълна, пояси, престилки и торбички. В тях втъкава фолклорни мотиви и… душата си.

Когато погледнем изработеното, то трябва да изглежда така, като че ли ще ни проговори, споделя тъкачът.

Не крие, че заниманието му предизвиква учудване във връстниците му. На изненаданите отговаря - „Целта ми е да запазя занаята“.

Според него за добрия тъкач правила няма.

Важно е да следва сърцето си и да създава нови светове в своите тъкани.  

По старинния занаят се запалил като ученик. Първият му стан бил от картон, а първите нишки вплел на него в часовете по „Домашен бит и техника“. Истински стан бил виждал в дома на баба си, но той бил разглобен и никога не е виждал някой да тъче, преди сам да започне на хартиеното станче. Когато се увлякъл по реденето на нишки и превръщането им в черги, настоял да сглобят прашния стар стан на село, а негов учител станала баба му.  

Разказа на Ивайло Иванов чуйте в прикачения звуков файл.