Преди 114 години е убит пазителят на българската гора, лесничей Васил Попов

На 2-ри февруари 2026-та година се навършват 114 години от гибелта на Васил Попов – старозагорец, чието име с времето става символ на честността, принципността и борбата срещу рекета и корупцията.

Васил Попов е малкият син на старозагорската възрожденска учителка, благодетелка и дарителка Теофано Попова, основателка на благотворителното дружество „Добрий самарянин“, което и до днес активно работи в Стара Загора.

Роден в годината на Освобождението на България, 1878-ма в Стара Загора, Васил Попов завършва престижната Горска академия в град Лемберг, Австро-Унгария (днес Лвов, Украйна) и се завръща в България, за да работи за опазването и развитието на българските гори.

Неговата мисия, в която той не прави компромиси, а неуморно и безстрашно работи – да не се сече безконтролно, да се спрат беззаконията, нарушенията, кражбите и престъпленията спрямо българската гора и природа, му създава множество неприятности. Уволняват го и го преместват из различни краища на България – за 6 години 15 пъти – в Чепино, Батак, Провадия, Стара Загора, Асеновград, Малко Търново, Варна…

Докато на 2-ри февруари в хотел „Македония“ в родопското село Лъджене, сега квартал на Велинград, той е улучен в гърдите от куршума на неизвестен стрелец. И загива когато е само на 34 години.

През тази учебна година Националната гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ във Велинград кръсти модерната си конферентна зала „Лесничей Васил Попов“. В училището, наследник на първото в страната ни горско училище отдавна има и паметен кът на лесничея, останал в народната памет като Пазителя на българската гора.

За Васил Попов краеведът и дългогодишен директор на старозагорската библиотека "Захарий Княжески" Снежана Маринова разказва:

"Нарушенията, беззаконието, кражбите и престъпленията спрямо българската гора и природа, с които Васил Попов се сблъсква ежедневно, не му дават покой. Той започва да изпраща рапорти за нарушенията до по-висшето началство, но среща не само неразбиране, а и подигравки и злоба. Наричат го „ексцентрик, недосмислен, дори и луд“.

За неговата неподкупност знаят кметове на селищата, където работи и  търговците на дървен материал. Разказва се случай в старозагорското село Дълбоки, когато пред очите на майка му предлагат 1000 наполеона подкуп, за да фалшифицира документи за присвояване на Дълбошката общинска гора.

За да не дава повод за хорски приказки и подозрения лесничеят Попов си плаща всеки обяд или вечеря, когато се наложи по време на обиколките си да се храни в частни селски къщи.

Пише и публикува гневни, „огнени“, както ги наричат колегите му, статии във вестниците „Пряпорец“, Камбана“, в Списанието на Българското икономическо дружество.

През септември 1906 г., със собствени средства започва да издава месечното списание „Бранище“. То продължава да излиза до декември 1913 г., малко след смъртта на своя създател и редактор.  На неговите страници лесничеят Васил Попов публикува своите идеи и планове за развитие на горското дело у нас. Остро критикува политиката и машинациите на тогавашното министерство на търговията и земеделието. В програмната статия в първия брой на списанието Васил Попов смело обявява „…никому няма да угодничим и никого няма да разгневяваме, ще третираме напълно обективно въпросите на това нещастно наше горско дело“. В първите броеве публикува още своето обширно изследване „Горите в България“, статията „Концесионната експлоатация на държавната гора „Лонгоза“, а също и множество писма и сигнали от различни краища на отечеството – от Силистра, Пещера, Рила, Искрец, Софийско, Бургас, Костандово, Дорково, Чепино...Сигналите му се посрещат с мълчание и пренебрежение. Отговорът е на 2 февруари 1912 г. в лъдженския хотел! Тъжно, трагично и безнадеждно!"

Във Велинград улица носи името на лесничея Васил Попов. Тя тръгва от мястото, където е бил хотел „Македония“. На това място е поставена и паметна плоча.