Може ли машината да бъде поет?

Завърши първият конкурс  за поезия, създадена с изкуствен интелект,  „Аpollo ex Machina“. Участие взеха 115 автори с 248 произведения, а победителят е Кристина Апостолова от Стара Загора.

Те бяха оценявани от авторитетно жури, включващо утвърдени български поети и издатели, а най-добрите творби са публикувани в специално издание, което има за цел да документира и провокира дебата за бъдещето на поетичното изкуство.

Инициативата, организирана от платформата Дигитални истории в партньорство с издателство Scribens, предизвика истински творчески диалог между човека и машината. В неговия фокус е доколко една машина може да съдържа поетически нюанс, емоция и смисъл, и къде е границата между инструмент и съавтор.

 „Участвах в този експеримент, водена от личното си убеждение, че е полезно да тестваш границите си и да умееш да предизвикваш мисълта си. Изкуственият интелект най-вероятно няма да изчезне от поезията, той е твърде изкушаващ инструмент, но аз лично съм убедена, че е добре да останем в комуникацията, която идва дълбоко от нас, а не от върха на пръстите, с които комуникираме по клавишите на клавиатурата или екрана“ – сподели Кристина Апостолова.

Повече автор, или повече режисьор на текста – как се е чувствала младата старозагорска поетеса и какво мисли изкуствения интелект за твърдението, че не може да чувства поезията, а само да я създава с алгоритъм? Чуйте подробностите в прикачения звуков файл.