Дмитро Тернущак (1914): Играейки с диктатори, губиш всичко и получаваш диктатура

Интервю с Дмитро Тернущак a.k.a. 2.Division, Infanterie-Regiment Nr.147, Oberleutnant - Ditmar Kumarberg (1914)

 

Украинската блек/дет/дуум банда 1914 издаде новия „Viribus Unitis“. Историите и бойните действия в него отново са посветени на Първата световна война. Дискът е под номер четири в дискографията на групата и повод вокалистът на 1914 Дмитро Тернущак да даде специално интервю за „От другата страна“.   

 

Интервюто с Дмитро Тернущак a.k.a. 2.Division, Infanterie-Regiment Nr.147, Oberleutnant - Ditmar Kumarberg (1914) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 1.12.2025 година.

 

 

От другата страна - Привет, Дмитро, как изглежда развитието на групата между първия албум „Eschatology of War“ и новия „Viribus Unitis“?

 

Дмитро Тернущак - Когато започнахме с 1914, за мен всичко беше по-обикновено и праволинейно. Основах групата, за да създам албум за Първата световна война и да го направя за себе си. Голям фен съм на тази част от историята, военен археолог съм. И си казах, че искам да правя музика, която може би само аз ще ценя, както и няколко мои приятели. Това беше всичко, свързано с първия албум. Обаче продължихме, записахме още един албум и после още един. И ето ни с новия „Viribus Unitis“. Разбира се той промени всичко и носи напълно нови усещания. Започнахме като малка местна банда с малък местен продукт за Първата световна война. Днес сме малко по-големи, разполагаме с платформа, от която с помощта на музиката ни да разпространяваме послания и истории за Първата световна война. Израснахме като личности, група и като музиканти.

 

От другата страна - Ако имаш само пет минути, за да представиш новия албум на 1914, как ще го направиш?

 

Дмитро Тернущак - Предполагам си гледал филма на Стенли Кубрик „Пътища на славата“. Вземи този филм, „The Blue Max“ (1966) и „Gallipoli“(1981). Ние използваме техните теми. Ако изгледаш тези три филма, ще ти стане напълно ясно за какво говорим. Ако харесваш военни филми и книги за войната, ние като музика ще се впишем във вкуса ти. Ние сме като добър филм. И ако харесвате SABATON, моля, не посягайте към нашата музика.

 

От другата страна - Във „Viribus Unitis“ всяка песен е свързана с определена година.

 

Дмитро Тернущак - Става въпрос за различни събития. Но в целия албум описваме съдбата, военния път и живота на един единствен войник, който е обобщен образ на останалите. Пътят му започва в родния ни град Лемберг в Галиция, който днес се казва Лвов, преминава през цялата Първа световна война. Войникът е на фронта от първите дни на войната, когато Русия напада родния ни град. Всичко за него започва през 1914, като участва в най-големите битки в живота си. В началото на войната е обикновен войник. Военният му път започва при Обсадата на Пшемишъл, през 1915 е в Карпатите, следващата година е преместен на италианския фронт, където изкарва две години – 1917 и 1918. Пленен е. Раняват го и около година е в плен. Успява да избяга и през 1919 се прибира вкъщи в Лемберг. Умира в Украинско-полската война. Всички песни описват живота на един човек. И дори не целия му живот, а само няколко години от него през Първата световна война. Така че във „Viribus Unitis“ проследяваме военният път на един човек.

 

От другата страна - Това украински герой ли е?

 

Дмитро Тернущак - Не е герой. Просто един от всичките украински войници. Не знам дали знаете, но украинци са били част от руската армия и от австро-унгарската армия. Нашият герой е просто един от милионите на фронта. Попаднах на много писма, изпратени от пленници, на много военни спомени за всички тези събития. Така създадох и използвах тази личност и изследвах пътя му по време на войната. И изградих историята около един обикновен човек като теб и мен, описах реакциите му, как живее с всичко това, неговите представи проектирани върху войната.

 

От другата страна - Пишете за Първата световна война, но заглавието на последния албум „Viribus Unitis“ някак си препраща към ситуацията в Украйна днес.

 

Дмитро Тернущак - Не е метафора, а по-скоро мост. Мост между настоящето и Първата световна война. Днес сме изправени срещу същия враг, както и през Първата световна война. Руската империя е все още тук, нападна ни, опитва се да ни завладее и да ни унищожи, да убие колкото се може повече от моите хора. Същите гадости са били и през Втората световна война. Всеки път се сблъскваме с един и същ враг. „Viribus Unitis“, което означава „С обединени сили“, не е за мотото на император Франц Йосиф. Когато се разпада Австро-унгарската империя, започва едно масово клане всеки срещу всеки. Тук не става въпрос за единството, а за мостът към днешния ден – „Вижте, ние имаме нужда от вашата подкрепа, вашите обединени сили са ни необходими! Защото, ако паднем ние, вие сте следващите.“ Изглежда, че Западът не разпознава в Руската империя фашистите и не осъзнава какво представлява червения болшевизъм. За нас Русия е тоталитарна, империалистическа, фашистка… Искаме да сме обединени и заедно с поляци, хората от Балтика, с финландци и българи. С всички, които все още помнят тази империя и страданията, които е причинила на тези народи.

 

От другата страна - Много интересен завой се наблюдава в Словакия и Унгария. Уж ги е газил съветски ботуш, а днес са първи приятели.

 

Дмитро Тернущак - Там се заиграват с крайнодесни популистки глупости. Според мен това го правят политиците. Орбан и Фицо си играят с огъня, защото повечето унгарци много ясно помнят танковете в Будапеща. Чехите много ясно си спомнят 1968 и руските танкове в Прага. Всеки помни, но онези двамата си играят с огъня, намесени са много пари, както и политически зависимости от руснаците. Не знам. Нито е приемливо, нито разбираемо как хора и държави, които са страдали много от Руската империя, се опитват да играят с Путин и си пълнят джобовете с неговите кървави пари. Много е разочароващо. Знаеш ли, имам приятели в България. И те ми казват какво се говори за войната – че това ни е съдбата, че са ни нападнали, защото имат право, защото сме били част от Съветския съюз и за това не трябва да се съпротивляваме. Много глупости знам. Както и че много хора в България продължават да подкрепят Русия.

 

От другата страна - Има такива, не са много, но са много шумни. За това изглеждат повече. Също така се разпространява една шега, че руската армия не може да победи Украйна, защото в нея не с служат украинци.

 

Дмитро Тернущак - Знам и това е голямата трагедия на украинците и на страната ни. През Първата световна война Украйна е била разделена между две империи – Руската и Австро-Унгарската. И повече от 4 милиона украинци са служили в армията на Руската империя. А около един милион души – цивилни, медицински лица и войници са били част от Австро-Унгарската войска. Така украинци атакуват украинци. В едните окопи са хора от Киев, Полтава и Донецк, а в другите – от Галиция. Говорим на един и същ език, пеем едни и същи песни, а империите са се опитали да направят така, че украинците да умират от украински ръце. Същата ситуация се е повторила и през Втората световна война. Милиони украинци са служили в Червената армия. Защото са ни нападнали и завладели. Същото се повтаря и днес. Когато Русия нахлуе в някоя украинска територия, се опитва да вкара в ръцете на украинците, които не са избягали, оръжия, без право на избор. Ако не отидат да убиват братята си, ще бъдат убити от руснаците. Все същото гадно поведение, както е било през Първата и през Втората световна война. Империята е същата. Същата пропаганда, същите действия, всичко е същото. Знаеш ли, че тук в Украйна има много пленени украинци. Много украинци от окупираните територии са в затворите. Защото Русия им е дала автомати и ги е поставила пред избора – или отиват в окопите, или тя ще ги избие. Така украинците се оказват в окопите, опитвайки се да оцелеят. Но по време на битка, когато се появят дроновете, това е практически невъзможно. Положението е ужасно.

 

От другата страна - Т.е., когато си пуснем 1914, трябва да мислим за ситуацията в Украйна днес?

 

Дмитро Тернущак - Разбира се. Не разбирам как европейците могат да твърдят, че това не е тяхната война, че не е застрашена тяхната култура и техните народи. Казват, че е по-добре да ни оставят да се избиваме, да гнием. Не ги интересуваме. Не мога да разбера подобно мислене. Поведението на Европа прилича на реакцията на европейците през Първата световна война. И тогава никой не го е интересувала съдбата на някакви си там славянски народи. Въобще. Вземи Балканския полуостров. Има реакция, има много национализъм, но никой не се интересува от съдбата на славянските народи. И какво получихме? Атентат в Сараево и Първа световна война. През Втората световна война никой не се е интересувал от съдбата на славянските народи. Хитлер нахлу в Полша и отново гърбовете бяха извъртени.

 

От другата страна - А от другата страна нахлу Съветския съюз.

 

Дмитро Тернущак - Точно така, разделиха Полша на две. А Европа замълча. Германия завладя Чехословакия, никой не предприе нищо. Защото там не живееха чак толкова европейци, а славяни. Така получихме Втора световна война. И какво имаме сега? Русия нахлу в Украйна. Реакцията е същата. И какво ще получим? Най-вероятно Трета световна война. Първите стъпки вече са направени с руските провокации. Ако се опиташ да играеш с диктатори, губиш всичко и получаваш диктатура.

 

От другата страна - Нека минем нататък. Каква е основната цел пред новия албум на 1914 „Viribus Unitis“?

 

Дмитро Тернущак - Този албум не беше записан нормално. Постоянно бяхме под заплаха от удари с дронове, токът постоянно спираше. А без електричество и светлина нямаше как да записваме. Нищо не беше нормално. Липсата на светлина беше най-малкото. Всеки път, когато звъннеше телефонът, съобщенията бяха едни и същи. Още някой приятел, с когото сме израснали, е мъртъв. Погребението е след три дни. Всеки път, когато телефонът ми звънне от непознат номер, ме залива страхът. Вдигам, а от другата страна гласът ми съобщава лошите новини. Всеки ден се сблъскваме с този ужас. Много е трудно в подобна ситуация да мислим за записите на албум, за продукцията, за музика. Мислите ни са на съвсем различно място. Създадохме музиката за няколко часа след работа и между атаките с дронове. Комбинирахме музиката с текстовете. Шест месеца се рових из архивите, четях писма на пленени военни, книги, военни мемоари. От една страна ми беше лесно, защото знам перфектно руски, украински, полски, малко немски и някои славянски езици като словенски, словашки, хърватски. Всички са славянски. Дори и с българския се оправям, защото можем да се разберем. Ние не сме руснаци и разбираме останалите славянски езици. Така в архива ми беше по-лесно, защото можех да работя с повече материали. Работата с тях беше най-сложният процес от подготовката на новия албум. Особено за украинските войници, които са били на италианския фронт и пленници там. И всичко това съпроводено от атаки с дронове и последствията от тях като прекъсването на електричеството. Веднага след като започнахме записите на новия ни албум, китаристът ни влезе в армията. Записите ги направихме с един китарист. Всичко, което чуваш в албума, е работа на един китарист. Дори и с това трябваше да се справяме.

 

От другата страна - Едно от най-трудните интервюта, което някога съм правил за нов албум.

 

Дмитро Тернущак - Ето един забавен момент. Нещо като черешката върху тортата. Имам рак и водя битка с него. Постоянно съм по болници. Приел съм го. В момента съм в ремисия. Но постоянно влизам в болница, вземам лекарства, правя кръвни изследвания. Това донякъде ми носи спокойствие и увеличава страстта ми за подготовката на някой метъл албум. Ще изкарам процедурите, след което ще погреба приятеля си, ще изчакам да премине атаката с дронове и след това ще създавам музика.

 

От другата страна - Как си запазил чувството си за хумор?

 

Дмитро Тернущак – За мен това е спасително място. Опитвам се да се усмихвам и да се смея на всичко. Дори и на погребенията на нашите приятели се опитваме да не плачем, а да си спомним хубавите моменти от живота им, как сме били заедно, как сме мечтали и пътували заедно. Опитваме се да си спомним забавните моменти и се смеем. От страни поведението ни сигурно изглежда странно – мъже на погребение, които се смеят. Смеем се, защото обичаме приятелите си и искаме да запазим топлите и хубавите моменти, които сме имали с тях. Разбираме, че това е някакъв защитен механизъм, с който да предпазим разсъдъка си и душевното здраве. Ако загубиш чувството си за хумор, сигурно ще умреш или ще се обесиш, абе, ще бъде сложно.Границите на Украйна са затворени. Не ни е позволено да правим турнета в подкрепа на албума. Всеки път, когато напуснем страната, имаме нужда от много документи, бюрокрацията е голяма. Всяко едно дарение, което получим, всички хонорари, които ни изплатят, ги внасяме по сметки на армията и войниците. В тяхна подкрепа. Всички средства, които получим като 1914 ги даряваме. Така се борим ние. Заради рака не съм в окопите. Имам здравословни проблеми и заради това не съм войник и съм си вкъщи.

 

От другата страна - Всеки албум на 1914 започва с „War In“ и завършва с „War Out“, както е и в новия „Viribus Unitis“. Но защо този път има въпросителен?

 

Дмитро Тернущак - В резултат на концепцията. Този албум започва с австро-унгарския химн. Причината е, че историята на нашия протагонист започва в Австро-Унгарската империя. Той е част от нейната войска, защото Лвов е бил част от нея. Когато започва войната, той е австро-унгарски войник. По време на бойните действия, се преобразява и научава малко повече за независимостта, за защитата на родината, на децата и семействата. За империята и алчността й, как тя просто използва хората за собствените си цели. Без да брои жертвите. Протагонистът се завръща от Австрия отново в Лемберг, но в друга война – Полско-украинската, в която Полша нахлува в родния ми град и Галиция през 1919. Той участва във войната, защото се чувства длъжен към собствената си земя. Композицията „War Out (The End?)“ е всъщност първият направен запис на украинския химн. Той е от 1916 по време Първата световна война. Това е първият официален запис на националния химн на Украйна. Завършваме с него, защото посланието е, че всяка империя умира. Османската империя, Британската империя, Германската империя, Австро-Унгарската империя… Всички вече не съществуват, но Украйна е все още тук. Украинците продължават да се борят и ние имаме нашата независимост. За това албумът завършва по този начин. Защото финалите са много. От Първата световна война сме водили и продължаваме да водим много битки – Втора световна война, болшевишкия гладомор, страшно много битки, за да стигнем до днешната война.

 

От другата страна - Кога истински ще оценим свободата? Когато я загубим?

 

Дмитро Тернущак - Да! Тогава ще се замислим колко хубаво е било преди да я загубим. Имам толкова много неща в главата си, които искам да споделя. За това се съпротивляваме толкова яростно. Защото това е свързано с нашата независимост. Искаме да бъдем нормална европейска държава. Имаме богата история, били сме част от европейското семейство и не искаме да приемем руския тоталитаризъм. Искаме да сме свободни. Разбира се с всички наши вътрешни проблеми и лоши политици. Но кой е съвършен? Покажи ми! Добре де, Ирландия и Норвегия… Опитахме се да изградим собствената си родина, земя и страна. А там от изток всеки път се опитват да ни ги отнемат. Опитват се да ни откраднат културата, земята, езика, историята.