Michael Sweet (STRYPER): Разказваме за Божията любов

Интервю с Michael Sweet (STRYPER)

За 40 години американската християнска метъл банда STRYPER записа и издаде 16 албума. Последните три в рамките на две години – акустичният „To Hell with the Amps“ и електрическият „When We Were Kings“ през миналата, а коледният „The Greatest Gift of All“ през тази. Също така до момента STRYPER имат един единствен концерт в България. Групата беше част от традиционния фестивал в Каварна, докато в Каварна все още имаше традиционни рок фестивали. Годината беше 2012. Тогава си спомням как взех интервю от цялата група в средата на стадиона в Каварна. Снимахме го за телевизора, докато все още работех там и „Гласовете на рока“ беше в ефир. Но миналото си е минало. А сега вокалистът на STRYPER Michael Sweet даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Michael Sweet (STRYPER) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 15.12.2025 година.

От другата страна - Здрасти, Michael, радвам се, че имам възможност отново да говоря с теб. Къде те откривам?

Michael Sweet - В САЩ. Току-що приключихме с едно турне. Прибрах се преди няколко дни и се опитвам отново да разбера как да живея в собствената си къща.

От другата страна - Трудно ли се пренастройваш след турне и после пак за турне?

Michael Sweet - Трудно е. Свикваш с начина на живот с още десет души в тур буса. Когато се прибереш у дома, системата е в шок, в добрия смисъл разбира се. Защото тези десет души, в които се спъваш и чистиш след тях, вече ги няма. Никой не те буди в два през нощта като тряска врати. Усещането е хубаво. Хубаво е да си вкъщи. Тихо е. Спиш по осем часа без да се събуждаш, което е прекрасно. Наслаждавам се на спокойствието.

От другата страна - Но после трябва да се настроиш за турне и да напуснеш спокойното си място.

Michael Sweet - Винаги е трудно. Винаги е така, но нещата са както горчиви, така и сладки. Има и хубаво, има и лошо. Аз съм от онези хора, за които казват, че постоянно се тревожат за нещо. Наследил съм го от баба ми. Имам и леко обсесивно-компулсивно разстройство, което е ми е наследство от баща ми. Вкъщи всичко ми е подредено и структурирано. И когато тръгна на турне картината коренно се променя. Целият ред е заличен и разбит на парчета.

От другата страна - Преди коледния „The Greatest Gift of All“, който издадохте тази година, имате албум със съглавие „When We Were Kings“ от миналата. Защо „бяхме крале“, а не „сме крале“?

Michael Sweet - Ако кажем, че „Сме крале“ ще звучим малко самонадеяно и леко егоистично. В известен смисъл ние сме все още крале, защото правим това, което обичаме. Все още сме отдадени. Все още сме благословени. Хората продължават да идват на концертите ни, купуват си албумите ни. Все още имаме възможност да продължаваме да вървим напред. Някои банди не могат повече да си го позволят. Други, които са все още в бизнеса, се борят доста. STRYPER сме нещо като аномалия. Хората се почесват по главите и се чудят как го правим? Как продължаваме, как си позволяваме да организираме турнета, как си позволяваме да записваме албуми? За нас е истинска благословия. Хората все още искат да работят с нас. Феновете все още искат да ни гледат и да ни подкрепят. Което е невероятно. И никога не сме го приемали за даденост. Но знаеш ли, ние сме все още крале, за да отговоря на въпроса ти. Все още се чувстваме като крале. Имаше дни, в които се чувствахме много повече от крале. Разпродавахме арени, получавахме златни и платинени албуми. Случваха ни се невероятни неща. Песните ни се въртяха постоянно по радиото. Слушали сме ги по радиостанциите, които въртяха само хитове. Животът ни беше история след история, за които често си спомняме и за които често говорим с усмивка. „Спомняш ли си, когато направихме това, едно, друго.“ Заглавната песен от този албум се отнася точно за това.

От другата страна - Носталгично звучиш.

Michael Sweet - Така изглежда. Носталгията в музиката и в текстовете ни е много. Създадохме ги целенасочено. Когато композирах материала за албума, наистина исках да върна хората назад във времето в дните на слава. Да ги пренеса в 80-те. Но не исках албумът да звучи все едно и излязъл тогава. Исках модерни отблясъци и обрати, съчетани с класическия звук на бандата. Свършихме наистина добра работа в тази посока и по-специално в този албум, защото успяхме да съчетаем двете страни по много добър начин. Доволен съм от резултата. Групата е добра, феновете са на ниво. Проблемът е, че информацията за група като нашата трудно може да бъде разпространена в по-голям мащаб. Радиата не ни въртят. Зад нас не стои някоя радиостанция. Пускат ни по някои, за което сме благодарни. Но за повечето не съществуваме. Мисля си, че ако имахме радиоротации и истинска радио кампания, със сигурност щяхте да видите и да чуете повече от STRYPER.

От другата страна - Кои албуми създадохте по-трудно – първите или последните?

Michael Sweet - Добър въпрос. Бих казал, че нещата са различни. Ябълки и портокали. Не става въпрос, че едните са били по-трудни от другите. А просто, че през 83 – 84 бяхме хлапета. Спомням си, че когато бях в гимназията, връщам се още по-назад 80-81 година, ставах в два сутринта, за да отида на работа. Работех в една кетъринг компания и товарех камионите. Приключвах в седем, прибирах се, за да взема набързо душ, казвах „Здрасти“ на нашите и колко се радвам да ги видя. Т.е. приключвах работа, вземах душ и отивах на училище. Денят ми в гимназията продължаваше от 8 до 3 следобед. След което се прибирах вкъщи, започвах да пиша песни, да репетирам и така всичко се повтаряше. Продължавах, каквото и да ми струваше. Жертвах всичко, за да накарам нещата да проработят. За да мога да си купя оборудване, да спечеля пари, за да си платя за демо записи. В това е разликата с днес. В първите албуми вложихме повече усилия и време. Но много усилия и време влагаме и в последните ни албуми. Ментална работа, правна подготовка, финансова подготовка, след което създаване на песни. Последната част беше от лесните, защото колкото са песните в един албум, толкова дни бяха необходими за тяхното композиране. Тази част не е от трудните. Но после идват репетициите и записите. Процес, който обикновено продължава по два месеца. Бих казал, че всичко е някак си балансирано.

От другата страна - Сега, когато създавате нови албуми, на опита ли се уповавате или разчитате и на творческия импулс?

Michael Sweet - И на двете. С годините опитът се трупа и със сигурност направлява кораба. Защото благодарение на него и в студиото, и когато сме на турне, знаем какво да правим. Били сме там, преминали сме през различни процеси и днес знаем точно как трябва да постъпваме. Без да изпадаме в паника. Не се питаме какво да правим и как да го направим, защото знаем. След което идва вдъхновението от всичко, идва вълнението, страстта от факта, че имаме желанието да създадем и да запишем още един албум. Надъхваме се, искаме да продължим да работим. Това равнище на вълнение е все още тук. Причината? Все още толкова много обичаме онова, което правим. Както е било преди 40 години. Всяко създаване на нов албум е страхотна възможност да вдъхновим хората. Така гледаме на нещата. Ще издадем музиката, тя ще бъде чута по целия свят и хората, които я чуят, ще се развълнуват от нея, ще се вдъхновят, насърчат, ще се променят. Тя ще промени живота им. Вероятно към по-добро. Това ни движи и ни кара да възкликваме „Това е силно, нека го направим отново и отново, и отново…“ За това и продължаваме да вървим в същата посока.

От другата страна - Най-голямото предизвикателство пред STRYPER при разпространяването на послания днес?

Michael Sweet - Най-голямото предизвикателство пред нас е да живеем в света, в който живеем. Хората постоянно ни питат кога е било по-лесно да предадем посланията ни – преди 40 години или днес. Мисля, че преди 40 години ни беше по-лесно. Имам предвид, че тогава срещнахме повече съпротива във физически смисъл, лично. Бяхме свидетели на протести срещу наши изпълнения. Преди 40 години имаше хора, които на концерти директно говореха срещу нас. Днес не го виждаме непременно на самите концерти, но четем и чуваме за тези неща. Отписват ни, защото заявяваме, че сме християни. Казваме, че вярваме в това, което пише в Библията, вярваме в молитвата. И бум, разбираме, че сме отписани. Виждам много подобни неща. Интересното е, че днес тези действия са по-тихи, но на много по-високо ниво по отношение на протести и съпротива. Определено са на по-високо ниво.

От другата страна - Как си го обясняваш?

Michael Sweet - Това не ме отказва от онова, което знам, че трябва да направя и съм призван да направя. Музиката е моят живот. Чувствам я като дар от Бога. А посланието е още по-голям дар от Бога. Така че за мен тук на земята и докато съм тук е много важно за мен да го представям, да използвам възможностите и дарбите ми за тази цел. За това и влагам толкова страст в онова, което правя. Някои сигурно си мислят, че съм идиот, след като говоря по този начин. Смятат, че съм се изгубил или че съм се заблудил. Честно, нямам проблем с тези хора. Важното е, че аз самият съм наясно в какво вярвам, на какво се уповава вярата ми и съм с цялото си същество в него. То е моята основа. Ето ме, тук съм и все още го правя. И ще продължа докато съм тук.

От другата страна - Социалните мрежи и дигиталния свят промениха ли отношението към религията?

Michael Sweet - О, Боже, има плюсове и минуси. В Интернет можеш да намериш всичко, което поискаш. Това през 80-те беше невъзможно. Но мисля, че има нещо по отношение на религията и християнството, което беше знаково за онзи период. Тогава определено имаше вълна от хора, които излизаха и искаха да разкажат на другите за Христос. Видях го от първа ръка. Преживях го. Сега го виждам в по-малка степен. Не е чак толкова разпространено. В миналото имахме приятели, които идваха в студиото и ни разказваха за Бог. Приятели, които преди да станат ревностни християни, са били наркодилъри. И като християни имаха нужда да разкажат на другите за това. Бях свидетел. Постоянно се случваше. И със STRYPER правим точно това. Разказваме на другите за Божията любов, за Библията и за какво ли още не. Но днес това се случва все по-рядко, в по-малка степен. Вече не го забелязвам в такива мащаби или се заблуждавам. Но лично аз не го виждам. Предимството днес, обаче, живеейки в днешния свят е, че можеш да влезеш в Интернет и да намериш всичко, което искаш, всеки стих от всяка Библия. Има библейски приложения, молитвени приложения, всичко е лесно достъпно. Което е страхотно да се види. В миналото това не съществуваше за нас.

От другата страна - Можем ли да кажем, че в миналото хората са били по-вярващи, защото не са разполагали с толкова много информация, а днес е обратното – имат информацията, което ги прави по-малко вярващи?

Michael Sweet - Мисля, че е точно така. Лично аз днес срещам много повече лицемерие в църквата, отколкото преди. Тогава е имало взаимоотношения с Бог. Тези, които тогава са посветили живота си на Бог, са имали много по-дълбока връзка, по-истинска. Днес… Не знам. Лицемерието със сигурност е повече. Случват се неща, за които знаеш, че не трябва да въобще да съществуват. Не би трябвало да работят така. Примерът е Католическата църква и всичко, което сме чували за нея. С годините информацията става все по-лоша. Знаеш за какво говоря. Не би трябвало да се случва, защото е църква. Това имам предвид под лицемерие. Всички сме виновни за това положение. Аз съм виновен за това положение. И според мен от него днес има много повече. Това е мнението ми.

От другата страна - Как живееш и създаваш с тази вина, която чувстваш?

Michael Sweet - Не се чувствам непременно виновен. По-скоро някак си ми се къса сърцето. Чувствам тъга. Разочароващо е, когато видиш и преживееш подобни неща. Но както казах по-рано, знам, че имам призвание в живота си. И заради това съм мотивиран да го изпълня. Все още съм тук. Животът ми не е приключил. На 62 съм. Може би ми предстоят поне още 20 години в музиката. Или повече. Не знам, възможно е. Докато животът и години са пред мен, за да правя онова, за което съм призван, ще продължавам със същата страст. Вълнението е налице. Нямам търпение да поема задълженията си. И винаги ще бъде така. На Michael Sweet и на STRYPER им предстои още много. 100 процента.

От другата страна - С албумите на STRYPER създавате утопии или предпазвате слушателите от утопии?

Michael Sweet - По-малко и от двете. Определено се опитваме да предадем послание, а с него идва и защитата. Говоря единствено от името на християнството. Що се отнася за останалите религии, те могат да говорят сами за себе си. Но за християнството, за вярата, основана на Библията, която ние имаме и много от нашите фенове имат, просто се опитваме директно да насочваме към Словото и оттам идва защитата, и това е обещано в Словото. Не знам дали това отговаря на въпроса ти, но това е начинът, по който аз виждам и гледам на нещата. Приключихме с 40-то и не знам кое турне. Може и да са повече. И успяхме да преживеем всичко персонално, нощ след нощ на живо, срещайки се с всички тези хора, чувайки историите им, виждайки малките деца, които бяха на концертите, пеейки Думите. Страхотно преживяване. Нямам търпение отново да тръгнем на път, нищо, че се чувствам уморен. Ще поспя, ще се отпусна и ще си почина.

От другата страна - По какъв начин новите албуми на STRYPER запълват пъзела зад името на групата?

Michael Sweet – Ще говоря за албумите от модерната ера и като казвам модерна ера, имам предвид от „No More Hell to Pay“ от 2013 до последните. Това са 12 години. Ако вземеш всички корици и ги подредиш една до друга, ще видиш, че образуват серия, почти като книжна поредица или дори филмова поредица. Всичките ни обложки са подобни и в същото време различни. И са част от поредицата. Всяка една е серия от колекцията. В същото време е важно поне за малко хората да се върнат към музиката на 80-те. Така че припевите са по-химнови и лесно се запяват. По този начин на концертите те могат да ги пеят с нас или да си ги припяват докато ги слушат вкъщи. Ако се заслушаш в песните ни, ще видиш, че куплетите са минорни, а припевите – в мажорна прогресия. Направили сме го с цел. По този начин припевите някак си се отварят и те карат да се чувстваш просветлен. Все едно чудото се случва в момента. Отнася те на друго място. Което също беше целенасочено. Последните ни албуми са много важни части от пъзела. Но предстои още. Те са само парченца. Не завършват пъзела. Все още остават много празни места, които да запълним. И ще го правим с всеки албум.

От другата страна - Има ли все още „сблъсъци“ между STRYPER и другите банди например?

Michael Sweet - Човек би си го помислил. Убеден съм, че има хора, които вярват в това. Но колкото и да е странно, когато свирим с други банди на една сцена, проблеми няма. Свирили сме с в Мексико с MERCYFUL FATE. Очакваният и чувствата бяха, че няма да се получи добре. Получавах съобщения от фенове, които се притесняваха. Такива бяха мислите и чувствата. Когато отидохме там, не се сблъскахме с никакви проблеми. Говорихме си с Kim. Запознахме се. Посрещна ни сърдечно. Всичко беше чудесно. Ние свирихме преди тях, те свириха след нас или беше обратно, но нищо повече. Същите фенове слушаха и гледаха MERCYFUL FATE, PANTERA, BEHEMOTH. Всички тези банди, дойдоха на нашето шоу и пяха с нас текстовете на нашите песни. Мисля си, че се получи заради музиката. Защото сме едно, от една и съща сцена и от една и съща общност. Принадлежността ни обединява. Като изключим факта, че имаме различни политически и религиозни възгледи и сме различни като личности, музиката ни обединява.

От другата страна - Предполагам, че най-важното е съзнанията да са отворени.

Michael Sweet - Да си широкоскроен е важно, но има хора, които не са. Виждаме го. Много пъти по време на концерт, когато разпространяваме посланията ни, в публиката има хора, които ни показват средни пръсти. По време на цялото шоу с двете ръце. Понякога спирам песента и им казвам: „Пичове, платили сте 40 или 50 долара, за да дойдете на концерта и да правите това? Невероятно!“ Просто си хвърлят парите на вятъра. От време на време говоря на подобни личности. Но за съжаление има такива, които са много тесногръди. От тук идва неуважението, грубостта и всякакви негативни неща, на които всички ставаме свидетели, което е много тъжно. Много е тъжно.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Michael Sweet, какво щеше да го посъветваш?

Michael Sweet - Недей!

От другата страна - Недей какво?

Michael Sweet - Недей от всичко! Шегувам се... Наистина се шегувам. Бих казал на 20-годишния Michael, ако имах възможност да го срещна и да му дам съвет, да се поспре и да помирише розите, да отдели време, да се наслаждава на момента. Самият аз за съжаление не го направих. Скоростта на всичко и забързаният, динамичен живот, само бързай, и бързай, и бързай, не ми позволиха да се насладя на моментите. Да ги използвам. Примерно, когато бяхме в Япония и имахме почивен ден, стоях в хотелската си стая, за да репетирам, вместо да изляза и да разгледам забележителностите, да прекарам време с хора. За това говоря. Мисля, че трябваше да отделям малко повече време, за да се наслаждавам на момента, вместо да се фокусирам толкова много върху шоуто и изпълнението. Но тези неща са част от онова, което съм. И е съветът, който ще дам на младия Michael Sweet. Наслаждавай се. Наслаждавай се...