Лесна работа: Ако я няма светлината

Да обикалям по магазините определено не ми е страст, така че изобщо не си губя времето да го правя. Днес обаче, докато минавах покрай малко павилионче, се загледах в сувенира, изложен на витрината и, нарушавайки навиците си, отворих вратата, за да запитам от какъв материал е и каква е цената.

Продавачката сърдито ми отговори, че предметът струва петдесет лева и не е от злато.

Явно неволно бях нарушила някаква извънредно висша и сложна духовна дейност, която изисква усамотение, а не досадни, питащи клиенти.

Благодарих и понечих да продължа по пътя си, но жената реши да ми се скара, че спокойно мога да купя този подарък, при това той струва едни нищо и никакви петдесет лева.

Много ми беше ядосана. Малко остана да изкрещи: „Не на омразата!“ и да тръшне вратата под носа ми.

Изслушах я спокойно и щом видях, че няма с какво да допринеса за психическото й здраве и за просперитета на бизнеса й, пожелах весели празници и, докато продължавах по пътя си, сетих се за бай Мите Интелекто - един от героите в книгата „Записки от Шато Лакрот“ на Мария Касимова – Моасе.

В сюблимен момент той изнася кратка, но съдържателна реч на тема „Толерантност“. Започва с това, че става дума за морална стойност. Продължава с произхода на термина, който на латински означава понасям, претърпявам, проявявам поносимост.

Нататък: „В състояние на толерантност един вид изпитваме уважение към другите, когато не са съвсем като нас. Имаме, да го кажем модерно, респект към техните традиции или убеждения, ако и да не сме в съвпадение. Ама и те трябва да изпитват толерантност към нас и да са в статус на респект, нали... Един вид: да си признаваме взаимно разликите, защото и те, а и ние си приличаме по едно - че сме човешка природа. Толерантността е основна ценност за хармонично мирно съжителстване, както казват големите философи“. Така твърди кроткият бай Мите Интелекто.

Какво мисля аз? Мисля, че е добре да сме любезни, усмихнати, приятни. Особено, когато се явяваме в ролята на продавач – консултант, в чиято длъжностна характеристика в частта „Отговорности на длъжността“, в подточка „За резултатите от трудовата дейност“ е описано „вежливото и навременно обслужване на клиентите“.

Също мисля, че петдесет лева са петдесет лева и не е редно да определяме дали те са малко или много за някой друг. Можем да знаем това единствено за себе си.

А и кои сме ние, та да решаваме за какво някой би предпочел да изхарчи парите си?

Може да му харесва с тях да си купи капучино; торта; частични акции; плетена шапка; да ги даде на някой, който се нуждае; да купи подарък за приятел, или просто да ги накъса на дребни парченца и да ги изхвърли. Щом са негови, негово е и решението как точно да ги оползотвори.

Аз ги дадох да се черпим с канелени рулца и определено ми достави повече радост, отколкото да купя с тях от една нацупена жена никому ненужен сувенир.

Както казах миналата седмица, за Коледа си пожелавам топли ръкавици, здраве и усмивки за любимите ми хора и по-добър живот, а по-добър живот обикновено се постига с по-добри хора.

Казваме, че предстоящите празници са дни на доброто, светлината и любовта. Имаме огромна нужда от това. И, да! Колкото и камини, фенери, лампички да запалим, ще бъде напразно, ако в самите нас я няма светлината.