Варна беше друг свят – чиста, светла и с приветливи хора

Дойдох във Варна – тя беше толкова различна от Перник. Там беше мръсно, опушено, хората намръщени. А тук беше друг свят – чисто, светло, хората приветливи, започва разказа си Илия Радев – най-възрастния служител в Община Варна, който наскоро навърши 80 години.

Духовитият майстор е част от екипа на дирекция „Управление на собствеността“ вече повече от 20 години. За него сградата на Общината няма тайни – познава всяко кътче, всяка врата и всяка стара мебел, която има нужда от сръчна ръка и внимание.

Илия Радев е роден в село Врабча – уникално място, разделено между България и Сърбия. Завършва Полувисшия институт в тогавашния град Станке Димитров (днес Дупница) със специалност учител по рисуване и дървообработване. Любовта го отвежда във Варна – градът, в който животът му поема в нова посока.

Тук той оставя учителската професия и се посвещава на плакатното изкуство и монументалната живопис. Но годините, както сам признава, не са благосклонни към художниците. Пътят му го отвежда далеч от България – до пясъчните дюни на Либия, където прекарва две години като работник във фирма за добив на нефт.

След завръщането си във Варна работи за кратко във винпром, а малко по-късно започва работа в Общината – място, което постепенно се превръща във втори дом.

Работният му ден е изпълнен с практични задачи, но и с много лична отдаденост.

"Поправям всичко. Имам си малка работилница долу и всичко, което е от дърво – минава през мен", казва той с усмивка.

През годините е свидетел на много промени в Общината. Най-голямата, според него, е в хората.

"Новото поколение, което работи тук, идва с нови идеи. Оптимист съм, че ще направят нещо хубаво. Не са като нас – обременени от онзи строй."

А рецептата за дълголетна работа е проста и човешка:

"Да идваш с мерак на работа. Иначе нищо не става. И семейството да е здраво – това дава стимул."

Историята на Илия Радев ни напомня, че възрастта е просто число, когато човек работи с любов, любопитство и уважение към труда си. Той е живо доказателство, че когато обичаш това, което правиш, работата не тежи – тя дава смисъл.