Якоб Карлсон: Свързването с другите е антидот на чувството за безнадеждност

Якоб Карлсон е шведски пианист и композитор с над петнадесет издадени албума и разпознаваем почерк, който съчетава скандинавска чувствителност и съвременен джаз. Последната му студийна работа е в колаборация с дългогодишната му партньорка на сцената - Виктория Толстой. Албумът се казва Who We Are. По този повод Даниела Белчева разговаря с Якоб Карлсон за съвместната им работа по албума и за вдъхновенията, които го водят в музиката. 

ДБ: Здравейте, Якоб! Песните в новия ви албум Who We Are звучат за мен, като че ли са разказ на мъдър човек, който се носи в небето със спомените си за тъмни моменти. В албума има мечтателни светли части и емоционални контрасти. Бихте ли споделили как съчетавате всичко това така органично? Дали това е резултат от съвместната работа на две отделни личности, които се познават добре? И какво мислите за съжителството на тъмнината и светлината у човеците?

ЯК: Здравей, Даниела, благодаря за топлите думи и за интересните мисли и образи, свързани с албума! Мисля, че светлината и тъмнината съществуват заедно, защото така трябва. Ние имаме нужда от контрасти, за да виждаме какво е истинска светлина и какво е истинска тъмнина. После поглеждаме към скалата на сивото и осъзнаваме, че всичките ѝ нюанси зависят от перспективата на гледане. Наистина е като гледане през призма, която пречупва светлината. Виждаш много цветове, които се сменят, когато призмата се движи. Най-светлите цветове може да имат тъмен подтон, точно както при хората, само че на повърхността това може да не  бъде разпознато. Тази горчиво-сладка истина е част от основната естетика на шведската фолклорна музика, може би и на фолклора изобщо. Точно тази естетика, или настроение, или каквото там се нарича, е нещото, което резонира с моя музикален израз.

Предполагам, че този дуализъм между тъмнина и светлина е най-старата приказка в света и ние носим това в себе си, то оформя нашето съзнание. Понякога всичко се променя в зависимост от това, което преживяваме, но мисля, че е важно да сме винаги в близост до този вътрешен диалог. Жена ми работи в хоспис от много години и част от нейните вярвания са, че независимо кой си и какъв си, всичко, което е за теб, ще дойде при теб. Животът тук е кратък и ние трябва да разберем, че зависим един от друг.

ДБ: Бихте ли ни споделили повече за работния процес с Виктория? Кой композира, кой пише текстовете, кой дава идеите за форма и звуци, сменяте ли ролите си в това? Дългогодишната ви съвместна работа със сигурност рефлектира върху музиката в албума, която звучи въздействащо, съвременно и философски, според мен. Мислите ли и двамата, че музиката ви помага да виждате света по-ясно? Дали песните в албума са повече истории от реалния живот, отколкото полет на фанатазията?

ЯК: Музиката и текстовете на всички песни, без на кавърите And So it Goes, Cloud on My Tongue и True Love Waits, са от моето перо, но като изключим, че съм писал за албума, по-важно е, че това е колаборация с Виктория. По време на композиционния и продукционния период винаги съм имал предвид нейното специфично и въздействащо излъчване, нейната артистичност, както и прекрасната ѝ индивидуалност. Писах песните наистина от гледната точка, с която тя би разказала моите истории, и тя го направи. Беше завладяващ процес да видя как тези песни станаха нейни, как тя успя да ги превърне в част от себе си.

С Виктория работим от много години заедно и се познаваме много добре, говорим един и същ музикален език, познаваме обща граматика и контексти, ценим диалектите един на друг. За първи път пиша текстове за албум и бях очарован от положителната реакция на Виктория към думите ми. Пуснах се по течението и това беше най-прекрасният процес за мен, откакто създавам албуми. Заедно открихме пътя, по който да изследваме тази музика и да я развием. И за двама ни беше важно да завършим песните първо в напълно акустичния им вид, за да могат те да не зависят от продукционната работа. Винаги мислех за това, и на предварителен етап, и на етап постпродукция.

И двамата с Виктория слушаме много музика от различни жанрове (ако можем да говорим все още за такива) и се вдъхновяваме от различни места. Исках да подчертая определени настроения и атмосфера в песните. Паралелната работа върху текстове и продукция ми даде още инструменти, за да постигна това. Нещото, което и двамата искахме, беше да създадем албум, който сами бихме си купили. И мисля, че успяхме.

Знам, и аз, и Виктория сме благодарни, че сме открили музиката в животите си. Искрено вярвам, че креативността е във всеки един от нас. По-важно от всякога е децата и младите хора да бъдат окуражавани и възпитавани да насочват тази креативност в положителна посока. Всяко дете би могло да бъде следващият Бах, или откривателят на ново лечение срещу рак, или просто следващият убиец. Културата развива въображението, а способността да си представяме живота на другия е необходимост, за да има емпатия помежду ни.

Песните в албума имат връзка с мен самия, с моя живот, както и с живота на другите, с условията на днешното време. Близостта, която имам със съпругата ми Стина, е неповторима, и мислите, смехът, идеите и емоциите, които споделяме, са основа за текстовете ми за този албум. Заедно в това пътуване сме от тридесет и две години. Без да слагаме граници помежду си, емоционалният ни свят е с многоцветен спектър и тези цветове са най-дълбокото нещо, което съм виждал и преживявал. Много мислих върху това как тези мои думи ще бъдат изпяти от Виктория, как моите преживявания ще се движат през нейния поглед и как тя ще разкаже истории на хора, които не познава. Това говори толкова много за нейната артистична висота, за нейната естественост в музиката, в текстовете и емоцията.

ДБ: Кои са качествата, които харесвате у Виктория?

ЯК: Способността ѝ да бъде такава, каквато е, и на сцената, и извън нея, което наистина дава плътност на заглавието на албума. Нейното естествено излъчване е едновременно семпло и комплексно и носи горчиво-сладко усещане, което я прави незаменима. Често се смеем заедно, причините и обстоятелствата за това могат да бъдат различни, но бързото фокусиране, усещането за ритъм, форма, интониране и емоция, наред с пълното доверие помежду ни, ни кара да се предизвикваме и изненадваме един друг на сцената.

ДБ: Албумът се състои от единадесет отделни песни, структурирани в приказка за това да намираме спокойствие, да даваме любов и да бъдем истински. Изглежда, че вие двамата с Виктория вярвате в едни и същи истини. Бихте ли споделили в какво вярвате и мислите ли, че музиката проеменя нещо в днешния свят?

ЯК: Мисля, че и двамата приемаме това, което се случва в живота, и предполагам, това е единственият начин да се справяме като цяло. Няма начертана карта, която всеки може да следва, топографията постоянно се променя. От особена важност за албума беше да създадем нещо истинско, което да разкаже къде бихме могли да бъдем в този свят на този етап от живота. Нищо друго не сме смятали за по-важно.

Мисля, че музиката, изкуството, съпричастността и добрите намерения могат да водят към огромни промени. Според мен всички имаме нужда от връзка с вътрешния и външния свят повече от всякога. Днес, докато животът се движи на много бързи обороти, общуваме повече с картинки, а не с думи и в този смисъл сме като първобитни хора, които постоянно са на скорост. Изкуственият интелект в момента има „wow“ ефект върху хората, но е като бръснач в ръцете на маймуна. Колкото повече се развива, толкова повече трябва да развиваме и да разбираме себе си. Свързването с другите  и принадлежността към средата са антидот на изолацията и чувството за безполезност и безнадеждност. Нужно ни е да чуваме историите един на друг, нужно ни е да участваме в битките на другите. Музиката в този контекст е невероятна и директна форма на изкуство. Помня безброй пъти, когато съм слушал песни или текстове и съм ги преживявал сякаш са били писани за мен, независимо дали идват от минали векове или други континенти. Когато музиката е родена от истински емоции и преживявания, тя е винаги ценна. Останалото е въпрос на вкус.

ДБ: Колко пъти прослушвате мастера на един албум?

ЯК: Това зависи от много параметри. Понякога се съмняваш в подредбата на песните, понякога си все още несигурен в миксовете, понякога изобщо не искаш да слушаш заради по-ниската резолюция. В целия този процес трябва да спомена изключителния продуцент и инженер на звук Ларш Нилсон от Ниленто Студио, с когото работим повече от двайсет години. Ухото му за детайлите и за общата картина, познанията му в много жанрове, артистичността му и музикалността му са голямо вдъхновение за мен. Знам какво можем да направим заедно по време на продукция и винаги се провокираме взаимно. Той е като част от всяка формация, с която записвам.

ДБ: Бихте ли отправил пожелание към слушателите на Радио Варна?

ЯК: Да, желая ви всичко най-добро, независимо кои и какви сте, и къде се намирате в живота си. Желая ви да бъдете who you are.

Текстът в оригинал:

DB: Hi, Jacob! All songs in your new album Who We Are sound to me as if they are a speech of a wise person who flows through the vastness of skies but still remembers dark moments. There are some dreamy bright parts and there are emotionally contrasting moods. Can you tell how do you blend them so organically? Is that a result of the collaboration between two different people who know each other well. Also, what do you think about darkness and light living both in the humans?

JK: Hi Daniela! Thank you for your warm words, interesting thoughts and images about the album! In many ways, I think light and darkness coexist because they have to. We need contrasts to see what the actual light and darkness are and stand for, then we see the greyscale and realize that all these nuances are depending on from which perspective we look at it.

It’s really like letting light be refracted through a prism. You see a lot of colors that change depending on how the prism is being moved. The lightest colors might have a dark undertone, as well as people have – we might just not recognize it in each other, on the surface.

This creates a kind of bittersweet aesthetics that you can find in Swedish folk music, maybe in folklore overall . This aesthetics or mood or whatever it could be called is something that I resonate with and is a big part of my expression.

I guess the dualism between darkness and light is the oldest tale told and something we carry inside ourselves that create our conscience. It might change over time, depending on our experiences but I think it’s important to stay in touch with this inner dialogue. My wife worked at a hospice for many years and one of her experiences from that was that no matter who you are, in the end of your life everything catches up with you.

We have a short time here and we need to understand that we are depending on each other.

DB: Can you tell a bit about your working process with Viktoria? Who is the composer, who the lyricist, who comes up with sound ideas and music form, do you change roles sometimes? Being partners for so many years reflects on the music of Who We Are for sure. It sounds captivating, contemporary, and philosophical to me. Do you (both) think that music helps you see life more clearly? Are the songs on the album more stories from real life than flights of your fantasies?

JK: The music and lyrics, except for the covers “(And So it Goes”, “Cloud on My Tongue” and “True Love Waits”) are from my pen but even if I created the songs and produced the album, it’s above all a collaboration with Viktoria. When writing, playing and producing, I always had her specific and truly impressive expression and artistry in mind, not to mention her amazing personality. I wrote the songs from the point of view that she in particular would tell my stories and she really did!  It was a truly amazing process to see and hear how they became hers, how she digested it and got it under her skin.

Working together and knowing each other for such a long time means that we speak the same musical language, knowing the grammars and contexts and appreciating each other’s dialects. When writing lyrics for an album the first time as it was for me, I was overwhelmed by Viktoria’s very positive reactions to my lyrics. I went into a flow and the creative process was the most fun I’ve ever had in making an album.

We found our way together in exploring the album and seeing it unfold. It felt very important to us both to keep the songs work in complete acoustic versions, not having the songs depending on the production.  In the pre- and postproduction I was always thinking about this.

We both listen to a huge variety of genres (if they still exist) and get inspiration from a lot of directions. I wanted to underline certain moods and atmospheres in the songs and working parallelly with the lyrics and the production gave me one more tool in doing so.

What was the most important for us was to make an album that we would like to buy ourselves and we succeeded in this.

I know both Viktoria and I thank whatever there is to thank for finding music in our lives. My true belief is that creativity is inside all of us and it’s more important than ever that children and young people are encouraged and taught to channel it in a positive direction.

Any kid could be the new Bach, find a cure for cancer or get us all killed.
Culture nurtures imagination and to imagine another person’s situation is necessary for empathy.

The songs on the album have a connection to myself, my own life, lives of others, conditions of today. The nearness I have with my wife Stina is completely unique and the thoughts, laughs,  ideas and emotions we share make the foundation to my lyrics of this album. We are on a journey together since 32 years now. Without being too private, a huge spectrum of colors is our emotional backdrop and these colors are the deepest I’ve ever seen or felt.

I thought a lot about how the lyrics could be sung by Viktoria, both from her point of view even when channeling my experiences and telling stories of people we’ve never met. This says so much about her artistry, how natural her approach is to music, text and emotions.

DB: What are the features you like the most in each other (or just you in Viktoria)?

JK: Her ability to be who she is on and off stage, which truly brings density to the album title. The natural expression that contains simplicity and complexity at the same time and can carry the bittersweetness I mentioned before makes her one of a kind. We laugh a lot together in different circumstances and for different reasons and the immediate focus, sense of time, form, pitch and emotion together with our complete musical trust to each other makes us challenging and surprising each other every night on stage.

DB: The album consists of 11 separate songs but all structured in a tale about finding peace, giving love and being truthful. It seems that you and Viktoria tell the same truths. Can you tell me more about your beliefs and do you think that music changes something in the world today?

JK: I think we both accept and embrace what happened in life and I guess that’s the only way to navigate in it overall. There is no roadmap to really follow on an individual level since the topography in your life constantly changes. What was the most important with this album was to make something genuine, that tells the story of where we might be in the world, in this part of your life. Nothing in this should be considered more truthful than anything else, but at least it’s true to us.

I think music, art, compassion, good intentions can make a huge difference.
As I see it, we need connections to our inner and outer worlds more than ever. Today we communicate more with images than words and at the same time the pace of everyday life is higher than ever so in that perspective we are cavemen constantly high on speed.

Artificial Intelligence has a wow-effect on people right now but it’s a razor in a monkey’s hand. The more we develop it, the more we have to develop and understand ourselves.

To connect with people, being part of context is the antidote to isolation and feelings of uselessness and hopelessness. We need to hear each other’s stories, taking part in how people around you deal with life. Music in this way is such an incredible, direct artform. I can remember countless times when I’ve heard songs or lyrics that felt as if they were written just for me, no matter if it was made centuries ago or on a completely different continent. When there are true emotions and experiences behind it, it has value. The rest is just a matter of taste.

DB: How many times do you listen to the master of an album?

JK: This depends on so many different parameters. Sometimes you are questioning the song order, sometimes you’re still unsure of the mixes and sometimes you don’t want to listen to it at all because it’s in a much lower resolution than when mixing. In this whole process I have to mention the incredible producer and sound designer Lars Nilsson at Nilento Studio that I’ve been working together with for almost two decades. His ear for details as well as for the big picture, knowledge of a vast amount of genres and his artistry and musicality works as a great inspiration already when writing the songs I know what we can create when producing together and we always push ourselves and each other. He always works as the extra member in whatever constellation I’m recording with him.

DB: Would you like to make a wish for the listeners of Radio Varna?

JK: Yes, I wish all the best for you, whoever and wherever you are in your life and wish you to be who you are.

ЛИНК КЪМ ОФИЦИАЛЕН САЙТ