Много мерки за пътната безопасност - какъв е ефектът

През миналата година бяха приети едни от най-мащабните законодателни промени, свързани с пътната безопасност. Бяха значително завишени наказанията за превишена скорост, започна засичане на средната скорост по ключови пътни участъци. Министерският съвет одобри 43 извънредни мерки за повишаване на безопасността. Освен това 36 участъка с концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия бяха обявени за приоритетни за обезопасяване. Въведените законодателни промени и мерки обаче не доведоха до очаквания резултат от 20% намаление на жертвите, сочи анализ на Института за пътна безопасност. Много от инициативите за пътна безопасност, включително контролът на средната скорост и представянето на статистиката са използвани като инструмент за внушаване на ефект, който реално не се наблюдава на пътя, коментира за Радио Видин Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

"Пътната безопасност в България през 2025 г. се характеризира с едни от най-мащабните промени, които правителството предприе, свързани както със законодателството, така и с обезопасяване на отсечки. На правителствено заседание април месец беше заявено, че с 20% очакват намаляване на жертвите. Реалността каква е - загинали 518 човека през тази година. Миналата година загиналите са 525, 2023 г. са 526. Тоест, ние виждаме, че на практика няма развитие в пътната безопасност. Но в края на 2024 г. МВР създава собствени вътрешни правила, с които започва да манипулира статистиката и по този начин през 2024 г. са извадени 48 лица, загинали при ПТП по различни причини, с един полицейски доклад. И така са редуцирали жертвите до 478. Но още по-притеснителното е, че тази година 2025 г. те са редуцирали вече 62 лица... Ние алармираме още в началото на годината, че трябва да се преразгледат всички мерки, които правителството обявява и анонсира..."

Какви са причините множеството законодателни промени и мерки в сферата на пътната безопасност да не доведат до очаквания ефект и къде се къса връзката между законите и реалността на пътя, коментира още Богдан Милчев.

"Аз дълбоко вярвам, че няма човек в държавата, който да не иска да постигне положителен резултат. Само че българското правителство е много наясно, тъй като ние сме изпратили 14 през 2025 г. становища до министър-председателя, в тази връзка, че тези мерки няма как да дадат резултат... Наказателната репресия, която се упражнява вече 10 години върху българските шофьори е достигнала своя лимит. Само за 2024 г. има над 1.5 млн. санкционирани за превишена скорост. Над 240 млн. лв. глоби са наложени. Само може да видите, че става въпрос за индустриално количество на наказанието, а не става въпрос въобще за въздействие. Българското правителство, това, което трябва да предприеме са едни сериозни структурни и организационни реформи, които не може да бъдат решени със законодателни инструменти..."

Една от най-обсъжданите мерки през последната година е засичането на средна скорост чрез тол камерите. Мярка, която трябва да ограничи агресивното шофиране и превишаването на скоростта. Какъв е реалният ефект от нейното прилагане? Проф. Олег Асенов, директор на Националното тол управление, обясни пред пред БНР, че поне три пъти са намалели шофьорите, каращи със скорост, по-висока от средната разрешена.

"Понеже съм човек на цифрите... мога да кажа, че поне три пъти са намалели онези шофьори, които карат със скорост по-висока от средната разрешена... Колкото по-малко превишаващи скоростта, толкова по-малко риск от тежки ПТП-та и жертви на пътя..."

Обхватът на отсечките, на които се извършва засичане на средна скорост ще се разширява, допълни още проф. Олег Асенов.

Освен на институциите и експертите, важен е и погледът на хората, които всеки ден са на пътя. Как шофьорите оценяват безопасността, контрола и собственото поведение зад волана? Попитахме видинчани как виждат проблема с пътния травматизъм.

"... Първо, нямаме пътища. Ако имахме по-хубави пътища, нямаше да имаме тези проблеми. Второ, идва от културата. Сега, качва се някой, който е взел книжка преди 10 дена, някой му е купил една хубава кола и той юрка... Законите не са лоши, но как да му обясниш на този, че не е спрял правилно... Не са дисциплинирани въобще, защото не спазват правилата за движение... Пътната безопасност ни е под всякаква критика, неподготвени. Народната милиция се занимава с глупости, крие се и санкционира, вместо да организира транспорта както в Европа... Лъжлива България сме, да Ви кажа аз, като слушам новините, демек по-малко катастрофи стават, ама дали е вярно това..."

Данните на МВР показват, че през 2025 г. са загинали 456 души, ранените са 8281 души при 6647 катастрофи. Според статистиката загиналите са с 22-ма по-малко в сравнение с 2024 г., когато са отчетени 478 загинали на пътя.

Ясно е, че само промени в законите не са достатъчни, ефективният контрол, последователността и промяната в културата на шофиране също са от значение. Темата за пътната безопасност остава отворена.